Advertisement
Вяра и традиции

Музей в село Стойките потапя посетителите си в света на гайдата

 

В родопското село Стойките преди няколко месеца бе открит единствения в България Музей на гайдата. Интерактивната експозиция, съчетала в себе си звук, светлина и докосване, е създадена изяло с дарения, в нея са подредени предмети от над 100 дарители, представители на седемте фолклорни области в страната. Човек влиза вътре и се потапя звуците на родопската каба гайда. Вече пет месеци музеят посреща стотици посетители, а амбициите на инициаторите е той да стане емблема на селото.

„Музеят ни е със статут „обществена колекция“. Искаме да го разширим и обогатим, за да може да се запазят знанията, защото немалко гайдари от селото са допринесли за развитието на гайдарското изкуство. Наскоро идваха експерти от Историческия музей, които казаха, че това, което сме направили, е на световно ниво“, каза Стефка Каранлъкова, която е доброволец в музея. Всички с нетърпение очакват след Нова година да бъде отпуснат щат за уредник, за да може експозицията да бъде постоянно отворена.
„Всеки експонат е ценен сам за себе си. Сред тях има и на Апостол Кисьов – основателят на оркестър „Сто каба гайди“, който е роден в Стойките. Може да се видят фрагменти от живота на най-възрастния представител на гайдарското изкуство в България – Иван Петков Бозуков, роден през 1888 г. в село Кортен, Новозагорско. Всичко, което е тук, е уникално. Дарено е от близки на починали гайдари и от гайдари, които продължават да държат гордо народния инструмент“, разказва Стефка Каранлъкова и ни показва подредените с вкус и майсторлък витрини.

Музеят е по инициатива на комитет, който е положил преди три години основите на Националния събор „Апостол Кисьов”. Събирането на експонатите е започнало от пролетта на 2020 г. и само за една година те вече са над 250, а дарителите са над 110. На една от стените е поставена картата на България със седемте фолклорни области, върху които са поставени снимки на всички дарители до сега, и естествено от Родопската фолклорна област дарителите са най-много.

„В Родопската област се свири изключително на каба гайда, докато в останалите шест области в страната – на джура гайда“, обяснява Каранлъкова и показва в един от ъглите слушалки, с които всеки посетител може да се наслади на звука на една гайда, от едната страна, а от другата – на оркестър от гайди. На друго място пък има папка с малки творчески автобиографии на дарителите. А в централната част е направена възстановка на ателие, в което са се изработвали гайди. Показани са отделните етапи на изработката – от стригане на кожата, прането, засоляването до обработката на дървените части – бручилото, гайдуниците и духалката. „За да може да изработва гайди един добър майстор, трябва и да е добър гайдар“, присъединява се към нас и Лазарин Кисьов – син на знаменития гайдар Апостол Кисьов и обяснява тънкостите на занаята. В работилницата на майстора, като историческа ценност, е т. нар. струг (навремето се е казвал „чарк”) на известния гайдар от Стойките бай Пейо Лалов. Малко по-встрани пък се намира гайдата на Апостол Кисьов, подарена през 1968 г. от майстора бай Кольо Ружинов.

„Това е костюмът на световноизвестния Костадин Варимезов. Имахме честта на откриването на музея да присъства неговият син Иван Варимезов. Всичко тук е много ценно – гайди, елементи от гайди на много известни изпълнители, техни вещи… Тук е и гайдата на гайдаря бай Димитър Петковски от село Хасовица, съпровождала изпълнената от Валя Балканска песен „Излел е Делю хайдутин“, излетяла в Космоса. Националният символ на България е гайдата. Във всяка от фолклорните области гайдата битува още от времето на траките“, гордо казва Лазарин Кисьов.

Специално място е отделено на знаменития Апостол Кисьов, създателя на оркестър „Сто каба гайди“ през 1961 г., и в който 40 от гайдарите са от село Стойките. И около портрета на бележития музикант са залепени 333 малки листчета от гайдарска кожа с имената на гайдарите, които са участвали в оркестъра през 2012 г. и са записани в книгата на „Гинес“.

Заобиколни от гайди, снимки на гайдари, пискуни и много други реликви, в дъното на музея, една черна завеса ни отвежда към малка космическа зала, потънала в мрак, но чийто таван е обсипан със звезди. „Казват, че звукът на бручилото на каба гайдата по херцове се доближава до звуците в Космоса“, обяснява Стефка Каранлъкова. А Лазарин Кисьов вмъква: „Този мистичен звук на гайдата тръгва от земята и минава през това дърво бъз – от което се правят пискуните за бручилото, които издават звука”. И затова всички, които обичат гайдарското изкуство, знаят, че точно този звук отива там – в Космоса.

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!