Вяра и традицииНОВИНИ

Митрополит Николай освети новия храм в манастира „Св.Пантелеймон“ и подари на игуменката нагръден кръст (снимки)

Освещаването и празничната света божествена Литургия бяха  отслужени в новия храм на манастира „Света Блажена  Ксения Петербургска“ от Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай в присъствието на множество богомолци от цялата страна. Тук бяха и депутатът Дора Янкова, председателят на Общинския съвет Венера Аръчкова, областният управител Недялко Славов, кметът Николай Мелемов, зам.-кметът инж. Марияна Цекова, командирът на 101 алпийски полк полковник Димитър Кацаров, общински съветници, представители на различни институции, миряни от смолянските църкви.

Негово Високопреосвещенство пристигна от Пловдив със своя викарий Знеполски епископ Арсений, екип от духовници и митрополитския хор „Св. апостол Ерм“. В празничната литургия от смолянска страна участваха архиерейският наместник  Негово Викопреподобие архимандрит Висарион, иконом запрян Шиков и свещеник Васил Маджаров, грижещи се за богослуженията в манастира.

Както е традицията, в митрополитския сайт ще се публикуват набор от снимки, които представят цялостно това богослужение, а Пловдивската православна телевизия ще излъчи празничния ден в манастира за тези, които не са успели да присъстват.

Особена тържественост беляза този духовен празник в манастира. Най-напред с едно видимо омиротворяване, прекрачвайки прага и озовавайки се в необичайна църковна атмосфера. Всички впечатляващи свещенодействия се извършваха пред очите на всички ни, защото олтарът  е отделен с нисък иконостас. Сякаш духовници и богомолци бяхме едно в този Божи поднебесен дом. Красиви и множество песнопения, молитви, евангелски четива, в един глас от всички бяха изречени заедно  двете  молитви – „Символът на  вярата“ и  „Отче Наш“. Дечица в прегръдки на родителите си кротичко изчакаха края, за да си вземат благодатното Причастие.

Всичко това насочваше към дълбока размисъл, особено ако се досетиш какво ти липсва в ежедневието и защо 2 хиляди години след Христа сякаш сме непроменими. А е слязъл от Небето, за да ни донесе Любов и Спасение.

В чест на света Блажена Ксения Петербургска митрополит Николай се обърна  със слово към множеството, акцентирайки на два важни факта: защо е пагубно обезверяването  в съвременния свят и каква духовна храна, вяра и пример могат да ни дадат житията на светиите. „Съвременният човек, ставайки все по-безверен, неразбирайки, с лекота отхвърля пищността и сложността на предишните епохи, което означава, че отхвърля и своето минало, подчерта митрополит Николай. Съвременният  човек отказва вяра на душата си. За него „светии“ са известни личности от световните хроники, а житията на истинските светии като че ли не приема. Какво да правим?“ Владиката продължи: „Трябва да вървим един към друг, да приближаваме житията на светиите  към  съвременното разбиране. Запознаване със светиите е една лична среща, среща на две човешки души, среща през годините и разстоянието. Тези запознанства се отличават с лични чувства и разбирания. Всеки може да се учи от светиите, да вземе личен пример, изпълнявайки думите на апостол Павел: „Бъдете ми подражатели, както аз съм на Христа!“  С тази цел, заяви митрополит Николай, се стремим да разказваме за светиите като за истински велики личности. Нужно е съвременните хора да общуват със светиите,  което е верен път за тяхното духовно развитие.“

Говорейки за изместване на ценностите, той направи паралел между светиите и личности от историята,  например белязания с военна слава и почести Наполеон. Тленните му останки почиват в Париж, но колко ходят сега при него да му се поклонят,  да помолят за помощ, да го славят? Колко го споменават?  Влиянието му в днешно време е нищожно, каза митрополитът.  А гробът на Света Блажена  Ксения Петербургска повече от 200 години се посещава ежедневно, оставят се бележки-писъмца с вик за помощ, призовават името й, моленията към нея не спират. Помагала на всички, които се обърнат с молитва към нея. На  26 години внезапно овдовяла и се отдала на Бога,  в  „юродство заради Христа“ – „доброволно  се  правела на безумна, доброволно се подлагала на всевъзможни лишения, унижения и страдания, за да е „от долен род“ на тоя свят и презряна, та  да намери милост в очите на Господа“. В същото време привиже помагала на всички, каквото и да й дадат, веднага го подарявала на нуждаещите си. Помагала е преди, помага и сега, върши чудеса. По нейната молитва никой не остава без помощ – за детенце, за оздравяване, за разрешаване на битови проблеми, за мир и разбирателство  в семейството и др.  Нейното свято се тачи от вярващите в целия свят.

„Ако проследим пътя на живота  на св. Блажена Ксения, ще видим, че не е била президент, не е била министър-председател, не е събирала множество армии, не е водила завоевателни походи, заяви митрополит Николай.  Тя просто се е молила! Молила! Вярвала в Бог! Смирявала е душата си. Нейното влияние върху човешката история се оказало неизменно по-голямо отколкото влиянието на Наполеон, но за това в учебниците по история не се говори. А историята се твори от нашите човешки сърца, ако те са отворени за Бога и за хората.“

Много вълнуващо беше не само за игумения Анастасия, а и за всички, които я познават, обръщението на митрополит Николай преди да й възложи Светия Кръст на гърдите й. Той я поздрави отечески с думите, че това е празник, който отразява нейната вяра, нейната надежда, нейната любов,  нейния труд, усърдие, молитва. „Не се съмнявам, каза й той, че ти си разбрала и почувствала Христовото обещание, че каквото и да поискате с вяра, ще ви бъде дадено. Сигурен съм, че освен труд, ти си вложила много сърце, за да има в обятията на този манастир още един, трети храм,  на Блажена Ксения. Бог откликна на твоите молитви и те дари с радост, теб и божия народ. Аз съм убеден, че ти си придобила веднъж завинаги Христос в сърцето си. Нека с чест и достойнство да носиш Кръста на вярата, пазител на цялата вселена, красотата на Църквата.Това дело е душеспасително за теб и за всички, които Бог изпрати тук да ти помогнат. С Божия помощ на добър час! Честит нов храм!“

Целият храм и дворното пространство се изпълниха от песнопението на всички присъстващи заедно „На многая лета“. Беше красиво.

Росица Примовска

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close