ОБЩЕСТВО

Родопчанин оцеля след среща с мечка и три мечета

67-годишен мъж от Турян оцеля след среща с мечка и три мечета. Случката станала преди около две седмици над селото. И до днес щастливецът Никола Николов разказва с треперещ глас за нея.

„Имам градинка край дерето към Кайнадина. Бях там, но заваля и тръгнах да се прибирам. Беше около 16,30 часа. На много остър завой се засякохме. Мечката с две от мечетата беше на пътеката, а третото над пътя. В момента, в който ме видя, започна да реве и тръгна към мен, за да ме прогони“, разказа бай Никола. Той бил с чадър и леко го затворил, за да не я уплаши и предизвика. А мечката го доближавала на около 3 метра, пак се отдръпвала и наново тръгвала към него. „Близо 20 минути стоях като вцепенен и не знаех какво да правя. А животните ревяха с пълна сила“, добави още Никола. Мъжът решил да потърси помощ от познат ловец. Обадил се по телефона с молба да му дадат съвет как да процедира. „Казаха  ми лека полека да отстъпвам назад. Но аз нямах смелост да мръдна. Поне им казах, че съм с мечка в гората и ако не се върна в селото, да ме търсят. Знам, че мечката не изяжда веднага цялата плячка, щеше да ме зарови някъде. Около половин час стояхме и се гледахме. Малките ревяха. Мечката също. Искаше да ме прогони. Държах малка брадва. Винаги я нося с мен и ако станеше нужда, щях да се защитавам с нея“, продължи да разказва за срещата със звяра туренецът. Накрая бай Никола започнал леко да отстъпва назад по пътеката. Скрил се след завоя и постоял известно време без да се набива в погледа на мечката. След като тръгнал наново, тя и малките били вече тръгнали към дерето.

Според него преди срещата мечката с мечетата били на хранилката, която се намира над пътя. След като се нахранили, майката решила да заведе малките на водопой в дерето. „Интересно беше, че едно от мечетата се дърпаше като малко капризно дете. Явно искаше още да яде, а мечката не му даваше“, анализира ситуацията сега Никола.

Тази мечка от години се подвизава в района на Турян. Досега не е правила щети, но местните се притесняват, че може да стане опасна, защото това лято няма никакви плодове по дърветата – орехи, череши, сливи. Звярът и потомството му оцеляват благодарение на хранилките с царевица, които поставят ловците от местната дружинка. Забелязана е и в района на съседното село Пещера, където ловците също поставят захранки за дивеча.

„Който го е страх, да не ходи в гората. Имал съм случай да се прибирам вечерта към 22-23 часа от Кайнадина. Пълнолуние беше, свети като ден. Вървя по пътеката, мечката ме е усетила и се засичаме на ъгъла. Беше на два-три метра, черна на цвят. Когато ме видя, се изправи и взе да реве. Обърна се по посока Пещера и си тръгна. Старите хора казват, че животните усещат дали човек е злобен или добронамерен. Вярвам, че е така. И в няколкото случаи, в които съм имал срещи с мечки, аз съм оцелявал“, сподели още Никола.

Това е шестата среща с мечка, но последните два пъти разстоянията са били опасно близки. От старите хора той знае, че когато си в гората сам, трябва от време на време да говориш, да свиркаш, за да предупредиш животните от рано.

Никола години наред е бил ловец. След като се пенсионирал с малка пенсия, отказал авджилъка.

„Пенсията ми е 155 лева, а сега го направиха на всеки ловен излет да се плаща, не само годишната такса. Това ме принуди да се откажа от лова“, с тъга казва пенсионерът.

Никола не изпитва омраза от мечките, не може да каже, че не го е страх, но уважава съществуването им. Той прави път дори на мравките, загражда мравуняците им. „Когато ходя в гората, оставям част от храната си, за да нахраня някое гладно животно. Така съм свикнал – да правя добрини. Всяко нещо е създадено, за да живее“, допълва той.

 

Advertisement
Етикети
Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!
Back to top button
Close
Close
Close