Вяра и традицииИНТЕРВЮ

Мартениците в Родопите се наричат и гадалушки, защото по тях се гадае за бъдещо плодородие

Ваня Йорданова: Червеният цвят е за здраве и живот, а белият - за дълголетие

Визитка: Ваня Йорданова е уредник в отдел „Етнография” при Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян от 2000 г. Тя е завършила СУ „Свети Климент Охридски”, специалност „История”, специализация „Архивистика”. От 2001 г е лицензиран оценител на произведения на изкуството, етнография и Антиквариат. От 2012 г е експерт в Регистъра на Министерство на културата.

Ваня Йорданова

Госпожо Йорданова, днес е Баба Марта – празник, който радва малки и големи. Какво е значението на мартениците в Родопите и каква е традицията за изработването им?
Мартеницата или марашница, както е известна в някои села в Родопите, е специален обреден атрибут, който има основното предназначение на амулет. Изработването й е ставало най-често вечерта преди 1 март или рано сутринта преди изгрев слънце на 1 март и то по тъмно от жените в семейството – обикновено от майките или от бабите. Преждата, от която се изработват мартениците в началото е вълнена и рядко се среща памучна, но и тя навлиза по-късно в обичая. Първоначално мартениците са се изработвали изцяло от червена непредена или полупредена вълна, а в последствие към нея се прибавя и бяла вълна. Най-разпространеният вид мартеници за Родопите е от бяло и от червено прелце. Червеният цвят е основен и задължителен. Той е пожелание за здраве и за живот, останал от първоначалното схващане на човека за червената кръв, като носител на живота. Белият цвят се появява по-късно, като пожелание за дълголетие. Затова и наричанията при окичването с мартеници са такива: „Да е здраво детето и червено, да остарее и да побелее”. В последствие към традиционните червен и бял цвят се прибавят и други предмети с предпазно значение символи – синьо мънисто и чесън против уроки, сребърна пара, глигански зъб, клонче от дюля. Те допълват и засилват основната, предпазващата функция на мартеничките. В Родопите се срещат и многоцветни мартеници от бели, червени, сини, жълти, розови конци. Мартеничките са носени от хора, от домашни животни, връзвани са по плодни дръвчета, по някои битови оръдия на труда, а също и по стопански постройки. С мартеници се окичват децата, моми и по-млади омъжени жени, а също, но малко по-рядко, ергени и възрастни жени. С мартеници са се окичвали новородени агънца, теленца, кончета.

Знаем, че мартениците са имали и предпазна функция, разкажете повече за нея?
Предпазната функция на мартениците обуславя широкото им разпространение в Родопите и извън посрещането на Баба Марта. С усукан бял и червен конец тук окичват родилките по всяко време на годината. И до днес в златоградско при раждането на дете се слага мартеничка върху вратата на стаята, в която спи детето, съдовете, в които се издоява млякото по време на отбив или на предой също са окичени с мартенички. На скрито от чужди очи място в облеклото на малките деца пак се поставят мартенички със синьо манисто.

Част от творенията на децата, изработени в Ателието за мертеници в музея.

Колко време трябва да се носят мартениците и къде трябва да се оставят след това?
Носят се обикновено от 1 до 9 март, когато се празнува празника на Младенци или Свети четиридесет мъченици или до 25 март, Благовещение. По-рядко са носени от един до три дни или пък до изтичането на целия месец март, до виждането на първата лястовица или щъркел. След като ги свалят децата обикновено ги слагат под камък или на плодно дърво, на следващия ден или след 40 дни те повдигат камъка и откриват там дребни монети или бонбони, сложени от майките. Следи се и какво ще се намира под камъка. Ако има под него мравки или по-голямо насекомо, тогава гаданията за предстоящата стопанска година са различни. Мравката означава, че през годината ще се плодят дребните домашни животни, а червеят или бръмбарът, че ще се плоди едрият добитък. Затова мартеничките са наричани тук още и гадалушки, защото по тях се извършват различни гадания за бъдещо плодородие.

С какви обредни практики се свързва още първи март в Родопите?
Първият ден на месец март се свързва с редица практики и обреди с очистителен и предпазен характер. Навсякъде в Родопите и в цялата българска територия е разпространено задължителното ставане рано сутринта още в тъмно до изгрев слънце. До това време най-възрастната жена в къщата трябва да изтупа чергите и завивките и да запали върху тикла сено или слама и с тази тикла да обиколи дома и стопанството – обора, плевнята, добитъка, дърветата. Да турми и да нарича: „Марта-парта всичко да бяга”. Това действие е известно с наименованието „мартене”. То е повсеместно разпространена обредна практика в цялата Родопска област, като е характерно най-вече с паленето на огън в двора и прескачането му. Навсякъде това се свърза с вярването за очистване от бълхи, от змии, от злини.

Изработването на мартеници носи радост на децата, участващи в музейното ателие.

Има ли и други поверия в Родопите, свързани с първия ден на месец март и Баба Марта?
Освен мартеници, жените хвърлят върху плета или някое дърво червен пояс или червена кърпа на 1 март, за да посрещнат Баба Марта с червено, тоест да е здрава годината. Обикновено тази кърпа стои навън девет дни, като така се радва, че червеното ще разсмее Баба Марта, ще я развесели и времето ще бъде хубаво. Някъде в някои селища в Родопите се среща практиката бабите да не излизат рано сутрин на 1 март, за да не срещнат Баба Марта и да не я разсърдят. И обратно – ако я срещнат млади момичета, тя ще се развесели и времето ще бъде топло и хубаво. Пак на този ден се предсказва и какво ще бъде времето и през годината. Ако на първи март вали дъжд, се вярва, че лятото ще бъде дъждовно. Възрастните хора от село Върбина смятат, че ако на 1 март, месечината е обърната с рогата към морето, лятото също ще е дъждовно. В Средните Родопи жените приготвят за 1 март тънки пшеничени питки, които са наричани тенурки, пекат се в подници, намазват се отгоре с мед, потапят се във вода и се раздават в махалата против болести. В Неделино, в Старцево на този ден пък дават на всеки от семейството по едно парченце от специално запазената от есента дюля, тъй като според поверието, който на този ден яде дюля, няма да го хапят змиите. За наша радост редица от практиките, най-вече закичването и изработването на мартенички, все още са живи и днес. В продължение на дълги години нашия музей ежегодно в навечерието на 1 март организира музейно ателие за изработване на родопска мартеничка, към което ателие се проявява нестихващ интерес и от по-възрастни, и от по-млади, за което ние сме изключително доволни.

Само в България ли се изработват мартеници?
Важно е да се знае, че подобни културни практики за отпразнуване на 1 март съществуват не само у нас. В края на 2017 г е взето решение, мултинационалната номинация за елемента Културни практики, свързани с 1 март да бъде вписан в Представителната листа на нематериалното културно наследство на човечеството. Кандидатурата на ЮНЕСКО е подадена съвместно от България, Румъния, Молдова и днешна Северна Македония. Основната практика се състои в изработването и носенето на усукани бели и червени конци, известни под наименованието мартеница в България, мартинка в Северна Македония, марцишор в Румъния и Молдова. Това е една устойчива и утвърдена традиция сред населението и на четирите страни.
Нели Гергьовска

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Close