ЗдравеНОВИНИ

Лиляна Кисимова направи плантация с мурсалски чай край село Кутела

Да направиш плантация с мурсалски чай, но не в района на Триград, където е обичайното местообитание на защитеното растение, а на десетки километри в едно селце, сгушило се в планината, е една щура идея. Но Лиляна Кисимова вече четири години отглежда успешно билката край смолянското село Кутела. Започнала с две лехи, а сега обработва няколко декара.

Когато дойде време за прибиране на реколтата Лиляна наема помагачи

„Започнах по идея на сина ми Владимир. Той живее със семейството си в Русе и винаги, когато си е идвал, купуваше мурсалски чай от Смолян. Мечтата му е плантацията в Кутела да стане огромна“, сподели тя. Откакто се помни Лиляна събира всякакви диворастящи билки и се интересува от приложението и лечебните качества.

Лехите с разсад

Жената се съгласила да пробва с новото начинание, но още в началото „ударила на камък“. Оказало се, че най-трудното е да намериш разсад. Отпътувала за Варна, откъдето купила първия си разсад. Взела няколко саксии с около 200 коренчета. През 2016 г. направила две лехи, които поставили началото през 2016 г. на плантацията от мурсалски чай в селото. „Така започнахме, без да знам как точно става. Първата година дори не знаехме кога да го берем. Но следващата година вече знаех, че трябва да се бере по-зелен. Измислих и начин за сушене. Научих, че трябва да се бере, когато времето е сухо. След това се връзва на отделни китки и се суши на сянка. Постоянно изникваха въпроси, сблъсквах се с какво ли не. Но усилията и труда, който влагах през годините, вече дават своите плодове“, допълва производителката.
И през следващите години пак се наложило да купи разсад. Пробвала сама да си произведе с купени семена, но не успяла. Лиляна обаче не се отказала. Започнала да чете, да говори със специалисти, само и само да се научи сама да произвежда семената.

Гордостта на производителката – семената, които сама е добила

„Не очаквах, че ще се сблъскам с толкова проблеми. Никой не даваше информация. Някои дори ми казваха, че в никакъв случай не може да се произведе семе, било невъзможно и не ставало“, допълва тя. Но не се отказала. Следващата година- 2017 г., засетият през 2016 г. чай дал хубави семенца. Оставила билката да узрее хубаво. Накрая ги обрала и поставила на чаршафи да изсъхне на терасата. Тогава видяла, че има много семена. „Бях много развълнувана, че успях. Семето е много скъпо. Първата година дадох 500 лв. за семе, а не произведох и сто корена“, допълва горда със себе си Лиляна. Най-интересното е, че първият си разсад е произвела в съседното село Славейно, където работи. Нейни познати й дали необработваемо място. „Засях семената по мое виждане, както се сеят морковите. След месец и нещо те поникнаха. Всичко, което беше засято, излезе“, разказва още за първите си стъпки в отглеждането на мурсалския чай.
Дошло време и да продават чай. Първоначално количеството било малко, но с всяка следваща година, чаят ставал все повече и повече. Миналата година произвела 200 кг. сух чай. Лиляна започнала да опакова билката в пакети. Синът й направил стикери с информация за производителя. И семейният бизнес започнал да върви нагоре. В началото продавала на познати, ходила по пазарите, където предлагала произведения чай. „Много вълнуващо беше преди две години на Фестивала на киселото мляко в Момчиловци, когато за първи път отидохме. Първият ден не проявяваха интерес, но направих сергията по-цветна, украсих я, сложих чай в тенджери, за да черпим хората. Много от тях не бяха го опитвали. Чували са за мурсалски чай, но нямаха никаква представа. И на следващата година пак отидохме. Идваха хора и казваха: „Искаме чай от Кутела“. Бяхме и на празника на фасула в Смилян. Установих, че чаят се продава, когато има много хора“, продължи разказа си кутелката.

Синът Владимир и снахата Ваня

Миналата година Лиляна, синът й и снаха й Ваня имали щанд на Изложението за чай – FesTEAval, който се провежда три поредни години в Националния музей „Земята и хората“ в София. Останала очарована от фестивала и се надява тази година да отиде отново.

Био-чаят, произведен в Кутела

Семейството решило да получи и сертификат за биопроизводство. „Не слагаме никаква тор, дори оборска. Условията са абсолютно естествени. Много е важно чаят да вирее на слънчево и открито място“, казва още жената.

Сета, освен че продава пакетиран чай, вече продава семе и разсад, произведени в Кутела и Славейно.
„Според мен мурсалският чай не се гледа трудно. Полагат се грижи, но не са толкова големи. Проблемът на нас производителите е, че не сме събрани в сдружение или асоциация, за да се популяризира билката в чужбина, да се търсят пазари, да обменяме опит и информация“, допълва Лиляна.

Плантацията на Лиляна

От една година неин съселянин й е редовен клиент. Христо Сираков страда от диабет и анемия. „Искали да му преливат кръв, за да го позакрепят, но той прочел статия за мурсалския чай, поинтересувал се и му казали, че отглеждам. За почнал да пие ежедневно по 2 чаши мурсалски чай и две чаши чай от коприва и за един месец състоянието му се подобрило. От една година непрекъснато си купува и пие мурсалски чай и се чувства много добре“, щастлива е Лиляна, че с труда си вече помага и на хората от селото.

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close