ОБЩЕСТВО

Васил Левски – нашият герой!

Всяко време ражда своите герои. Моделира ги по дух и образ така, че да проправят пътя на хората напред и нагоре, да вдъхновяват, да бъдат бляскавият връх, който е ориентир за обществото.

Хилядолетното човешко изкуство е сътворило своя антология на великите герои – изключителни като ха­рактери, с неизмерима смелост, извисена нравственост и прозорлива новаторска мисъл. В митове, легенди, при­казки, романи живеят измислените, но нужни на човека смели, честни, безстрашни и любими герои.

Ние, българите, имаме истински герой, безсмъртен, „роден под робство и живял под робство“, но свободен и категоричен в избора си как да живее. Времето го извай­ва – подобно мидата своя бисер, за да засияе като най-святата личност в историята ни, поразяващо въплъщение на всичко героично. Той е Васил Иванов Кунчев – Лев­ски, Апостола, Дякона, Демонът на империята – нашият герой.

Още от детството си сме пленени от заслепяващата физическа сила и красота, смелост и самоотверженост на любимите ни измислени Батман, Супермен и Х-мен. Като деца ние търсим щастливия край и се радваме на борците, победили престъпниците, наказали лошите! В невръстното ни въображение такива супергерои живеят в далечни непознати земи, в замъци или пещери. Мина­вайки край дома на Апостола в Карлово, едно дете въз­кликва: „Но това не е къщата на Васил Левски. Неговата е огромна и е от злато.“ Логична представа в съзнанието на детето – Апостола, нашият герой, не може да живее в обикновена къща. В детските ни представи неговите дела го поставят редом до приказните герои.

Хората винаги са имали нужда да пресъздават в кон­кретни образи представите си за смелост, честност и бла­городство. В древногръцката митология смелите войни като Ахил, Херкулес, Персей са надарени с изключител­на сила и призвани да възстановят хармонията и разбира­телството между хората. Те воюват за благото на другите, на общността. Аналогично в този смисъл звучат и думите на нашия герой: „Ако спечеля, печеля за цял народ; ако загубя, губя само мене си.“

Васил Левски е и българският Дон Кихот. Подобно Рицаря на печалния образ и той е странстващ рицар, пос­ветил себе си на най-ценното благо за човека – свободата. И той воюва, защото знае, че „свободата е на върха на бойното копие“. Нашият Апостол е нравствен приемник на донкихотовската мъдрост в стремежа си за „чиста и свята република“. Сякаш чуваме гласа на Левски в думи­те на Дон Кихот към Санчо: „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, трябва да се жертва животът.“

Левски, подобно на испанския идалго, дръзва да бъде различен, да поеме по трънливия път на промяната. Той в най-висша степен се стреми към съвършенството, към постигането на идеята на християнството – доближаване­то до Бога като чиста нравственост, хуманност, всеотдай­ност. Но дяконът Игнатий напуска тясното пространство на манастира, за да каже „две-три думи нови на онез, що влачат тежките окови“. Подобно на Христос знае своята мисия и своя край, но върви дръзко и уверено по пътя на идеята за свобода.

Той е навсякъде из българската земя, винаги редом със смъртта. Сплотява народа в стремежа за равенство, свобода и справедливост. Дякона е над материалното, живее бездомен сред своите бедни братя, отчита всеки личен разход на обществени пари, рискува всеки ден, върви срещу опасностите и ги очаква. Знае, че животът му е обречен. И това се случва…

Къкринското ханче, тази мрачна и страховита Гетси­манска градина, се оказва фатална. „На гора Голгота умря физическия Христос, а нравственния възкръсна още в същата минута, когато физическия издъхна. На турска­та бесилка в София издъхна Васил Иванов Карловеца, а въскръсна дякон Васил Левски – кожурецът загина за сметка на изхлупената от него пеперуда – духът на правдата и свободата“ (правописът е по Стоян Заимов).

Отрязък от време между 1837 година и 1873 година… Героите се раждат и са смъртни до гибелта си, след това е безсмъртието… Левски не вижда свободна България, но си отива от този свят свободен, а след него възкръс­ва един народ, който и днес се радва на светлината на свободна България. Но е нужна работа, апостолска отда­деност, за да имаме чистата и свята република, на която посвети живота си най-великият сред великите българи, нашият герой Васил Левски.

България имаше своя Месия – Васил Левски. Мито­логичното се разтваря във всекидневното и го преобръща в свещен завет, а Левски е заветът на вечната памет!

Жасмина Пържанова, XI кл., ППМГ„Васил Левски“, гр. Смолян

Есето е отличено в конкурса „Дела трябват, а не думи, организиран по случай 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски от Регионален исторически музей „Стою Шишков, съвместно с Регионално управление по образование и Общински комитет „Васил Левски“ в гр. Смолян

Advertisement
Етикети
Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!
Back to top button
Close
Close
Close