Книжовното и родолюбиво дело на „ползуроду“, на скромният труженик на перото Костадин Глушков, заслужава почит и уважение. Той е автор на книгите: „Духовните стражи на Рупчос“ (2006), „Пътят“ (2013), „Село Брезе и неговите храмове“ (2020) и „Кръстовата планина“ (2017) – второ допълнено издание (2021).
Даровитото перо на Глушков на разказвач и публицист се разкри особено ярко в есеистичната му книга с романова композиция „Пътят“, но още в дебютната си книга „Духовните стражи на Рупчос“, той прояви и неоспоримия си талант на изследовател – историк със свой оригинален почерк. В нея авторът е събрал историите на църквите и параклисите на осем селища от Чепеларската община. И както сам споделя: „За да не мирише само на тамян, сложих вътре и няколко истории за планината и хората“.
След проявения читателски интерес към книгата, Костадин Глушков се заема с трудната задача да издири и събере на едно място историите на храмовете – църкви и параклиси на 60 селища от целия Рупчос. Така след къртовски труд, ровене по архиви и библиотеки, срещи и разговори със стари хора, събиране зрънце по зрънце на факти и документи, обикаляне по затънтените родопски села и махали, по баири и чукари – се ражда неговият обемен, около 700 страници, художествено-документален труд „Кръстовата планина“, с второ допълнено издание (2021). За тази изключително ценна книга, авторът скромно споделя: „Това беше сладък труд. Носеше ми наслада“.
В предисловието Глушков пише: „Зад тази книга стои Община Чепеларе и това не е случайно. Защото Чепеларе на два пъти е бил административен център на Рупчос, сърцето на Кръстовата планина през смутното кърджалийско време и след Освобождението. Затова спокойно можем да кажем, че осветлявайки с тези хроники миналото на древната област, общината изпълни дълга си към нея и същевременно защити славата си на център на духовността“.
Още в първата глава „Кръстогорието“, авторът акцентува на факта, че в Родопите – планината на траките, още преди идването на хан Аспарух е имало храмове, а през следващото хилядолетие в планината са изградени „безброй манастири и черкви“. През вековете на османското робство „храмовете са палени, рушени и обругани, но разрушените светини отново възкръсвали“.
Изследователят ни напомня, че според турския регистър от 1515 година във всички 37 селища на Рупчос не е имало нито един мюсюлманин, а само християни, църкви и манастири.
Кръстата планина – така е нарекъл Средните Родопи през първата половина на деветнадесети век, атонския йеромонах Григорий. „И ако Кръстогорието, казва авторът, е центърът на Рупчос, то Рупчос пък е неговото сърце“.
Тази родопска област се простира от Перелик на юг – чак до северната яка на планината и от Кръстовият връх на изток, до река Въча на запад. В този район на Родопите има стотици параклиси, храмове и манастири.
Книгата ни пренася в един истински духовен свят – този на вярата. Глушков е точен и автентичен. Обосновава и аргументира своето повествование с факти и документи. „Кръстовата планина“ е илюстрирана с много цветни снимки, които обогатяват нейното съдържание.
Летописът на духовните светини на Рупчос спасява от забрава имена и събития, които с течение на времето се заличават от нашата памет. Тя носи силен нравствен заряд и духовно послание – да осъзнаем нашия дълг към историята и опазим християнската си вяра.
Освен подробните и пълни описания на църкви и параклиси, авторът вгражда в съдържанието на книгата художествени разкази, есета и очерци – общо 40 текста, написани с образен, цветист и метафоричен език. Сред тях се открояват: „Среднощен съд в Бозова бичкия“, „За кръста, разбойниците и пашата“, „Храмовият дарител Рифат паша“, „Сянката на Синапя“, „Непоправимият грях“, „Абдулахова могила“, „Добралъжкият възрожденец“, „Силата на песента“ и други.
Костадин Глушков владее добре художествените похвати на наратива – живо описание, портретуване, диалог. Показва качества на умел разказвач и тънък психолог. Всичко това прави художествено-документалната книга „Кръстовата планина“ една своеобразна духовна биография на Рупчос. Тя ни кара да изпитаме радост от връщането ни към вярата и храма, към рода и корените си.
Това е вълнуваща и запомняща се хроника – летопис на християнството в Рупчос. История не само за църквите и параклисите, но и за хората, градили и отстоявали тази духовност през вековете.
„Кръстовата планина“ на Костадин Глушков е книга особено необходима ни днес, защото е знакова и плътно свързана с историческото битие на българската нация и националната ни памет.
Иван Д. Христов
