Местна властНОВИНИ

Кметовете от областта със законодателни предложения до държавата

 

Кметовете на общини от област Смолян направиха законодателни предложения до държавата на Областния съвет по регионално развитие, който се проведе в понеделник. На форума, който продължи близо три часа, освен представители на местната власт, присъстваха народният представител от „Демократична България” Зарко Маринов и директори на държавни структури.

Кметът на Девин Здравко Иванов заяви, че в актуализацията на бюджета, чието приемане предстои, трябва да залегнат средства за увеличение на заплатите на работещите в общинските администрации. По думите му, ако това не се случи, ще се изпусне и малкото административен капацитет, с който разполагат. Колегите му от областта също подкрепиха предложението му. Иванов каза още, че природните дадености в Родопите са много, а едни от тях са пещерите. Той отбеляза, че законодателно не е регламентиран реда на стопанисването им и няма начин, по който да се отчитат тези приходи. „Средствата от пещерите не се ползват за местна инфраструктура, а достъпът до тях се осъществява по такава. Предлагам да се предоставят на общините, както са минералните находища. Другият възможен механизъм е да се предоставят на Областта и да има механизъм, по който част от средствата да влязат в сметките на общините“, посочи Иванов.

Кметът на Рудозем Румен Пехливанов също акцентира върху проблема с увеличаването на заплатите на общинските служители с 20 %. Той заяви, че работещите в администрацията в Рудозем са категорични, че ако след актуализацията на бюджета, възнагражденията им не се повишат, ще излязат в стачка и няма да ходят на работа. Според него трябва да се помисли за възстановяване на средствата за безплатните детски градини от месец април насам.
И кметът на Чепеларе Боран Хаджиев се намеси в дискусията с предложение отчуждителните процедури за национални обекти да се променят, защото при един или два отказа на собственици на имоти, всичко се стопира и трябва да започне от начало. По този начин по обществено значими проекти, за които има отпуснати средства, може да се стигне дотам, че да се връщат парите, като даде пример с отпуснатите 3 млн. лв. за паркинг в курорта Пампорово.

С най-смели предложения бе кметът на Баните Павлин Белчев, който настоя да отпадане корпоративния данък за всички фирми, които инвестират в обезлюдени общини като тези в Родопите.
Управниците бяха единодушни и по въпроса за това, че при бедствени ситуации, трябва да се дават повече правомощия на кметовете или на областния управител, за да може спешно да се отпуснат средства за отстраняване на щетите.

В отговор на направените предложения, народният представител Зарко Маринов, заяви, че още при подписването на коалиционното споразумение лично е предложил средствата по бедствия и аварии да се управляват от областните управители, тъй като те са под контрола на правителството, за разлика от кметовете. „Споделям мнението, че е необходима децентрализация и деконцентрираните държавни структури на министерствата да имат повече правомощия“, каза Маринов. Той отбеляза, че между двете четения на приемането на актуализацията на бюджета, ще се постараят да се предвидят повишения на заплатите за общинските служители. „Що се отнася до увеличаване на изравнителната субсидия за общините, това не е въпрос, който трябва да бъде решен с актуализацията на бюджета, а да започне от сега работа, за да може това да се предвиди в бюджета за следваща година”, каза още народният представител. Маринов изрази съгласие с мнението на кмета на Баните, че „сме се превърнали в държава на стратегиите” и изразената от кмета на Рудозем необходимост „общините да имат по-голяма финансова самостоятелност”. Той препоръча на кметовете да подготвят общи проекти на няколко общини, с които да кандидатстват за следващия програмен период по програмата „Развитие на регионите (2021-2027)”, тъй като имат много сходни проблеми и идеи за развитие.

Кметовете на общините представихме своите Общински планове за интегрално развитие за периода 2021 – 2027 г. Те бяха гласувани от съвета, с изключение плана на община Смолян, който още не е приет от Общинския съвет. На заседанието присъстваха кметове и представители на седем общини, отсъстваха Неделино, Борино и Мадан.

Областният управител Емил Хумчев заяви, че са наясно с политическата криза, която се задава. „Нашите представи за бъдещето не почиват на илюзии, въпреки това трябва да направим всичко възможно развитието на областта да не спира. Важно за цялата страна е да се приеме актуализацията на бюджета, в която са залегнали редица антикризисни мерки и такива, които са в полза на уязвимите групи и в подкрепа на младите семейства и възрастните хора“, каза още Хумчев.

Кметът Павлин Белчев посочи, че общината разчита предимно на туризъм, който обаче не създава трайна заетост. „Трябва да се създава заетост от производство, но е трудно да се накара инвеститор да създава производство в областта”, каза Белчев.

Секретарят на Доспат Веселин Калфов заяви, че приоритет плана на общината е развитие и модернизация на местната икономика. В него са заложени 91 млн. лв. за изграждане на ски писта и лифт към нея, както и мини ски-писта с влек в местността „Събора“, изграждане на модулна минимандра с капациетт 500 литра мляко на ден, дигитален център, екопътеки, панорамна площадка, паркинг на язовира, както и офроуд трасета в Змеица и др.

Община Девин залага на проекти, които са останали нереализирани назад във времето. Приоритетните обекти ще са изграждане на пречиствателна станция и подобряване на ВиК-структурата в общинския център. „Девин не разполага с пречиствателна станция. На мрежата не е извършван основен ремонт. Има големи загуби на вода. Транспортната свързаност между общинския център и населените места също е под критика и ще се постараем да ги подобрим“, каза кметът Здравко Иванов.

Заместник-кметът на Златоград Елмира Угорлиева каза, че Планът за интегрирано развитие на общината е приет още миналата година. Визията, която община Златоград се опитва да постигне е насочена към изграждането на населено място с висок жизнен стандарт, използвайки всички ресурси и потенциални в общината за формиране на стабилен общински център. Финансовото измерение на плана е почти 70 млн. лв. Тя акцентира на факта, че вече имат готов проект за оползотворяване на геотермалната вода. „Дълго време се опитваме да убедим централната власт, че той е полезен за малкия регион и чрез реализацията му ще се създаде поминък, който да бъде устойчив. Може да се използва при толофициране, като лечебно-туристическа дейност, промишлено рибовъдство и алтернативни форми на земеделие. Стойността на проекта е около 580 хил. лв. Като други важни проекти, Угорлиева изтъкна подобряване на комуникационното трасе с Гърция, което да се изпълни поетапно, както и благоустрояване на уличната мрежа, обществени паркинги и ВиК-системата.

Според кмета на Рудозем Румен Пехливанов е необходимо истинско местно самоуправление и децентрализация, която да покаже волята на местните хора, съчетана с националните приоритети, които ще доведат до по-добро развитие. Той уточни, че фокусът на развитие през следващите години за тях ще бъде развитието на туризма. „Бъдещото отваряне на ГКПП и потокът, който ще се посрещне от това – всичко зависи от готовността на местната общност и власт, и икономика“, каза Пехливанов. Той сподели, че предвиждат реализация на една много стратегическа концепция на централна градска част, но за момента нямат нужната подкрепа от Общинския съвет. Кметът на Рудозем каза още, че ще насочат усилията си и в ползване на проучената вече минерална вода. Тя може да се използва за балнеолечение и спа процедури и това може да даде целогодишна добавена стойност, подчерта Пехливанов. По думите му, Рудозем е общината с най-много млади хора в областта. 15 % от жителите са до 15 години и те насочват усилията си да запазят младите хора в общината.

Кметът на Чепеларе – Боран Хаджиев каза, че очакват да се започне работа по обходния път на Чепеларе. Той изрази опасения, че заради забавяне на процедурите, може да се загубят около 3 млн. лв. за изграждане на паркинг в Пампорово. Акцентира още и на факта, че имат готови проекти за водопроводни мрежи на селата Богутево и Павелско. Важен за реализация през следващите години е и магистралния водопровод – Орехово – Малево – Хвойна – Павелско.

Заместник-кметът на Смолян Марин Захариев каза, че предвиденият бюджет за реализация през следващите седем години е много смел и е за над 650 млн. лв. Той също изтъкна като проблем демографията, инфраструктурата и жизнената среда. По думите му, една от целите на Плана за интегрирано развитие на Общината е икономически подем с висока добавена стойност. Той предложи през следващите години да се заложи на общински и междурегионални проекти с участието на няколко общини. Захариев каза, че имат идея да привлекат високотехнологични производства в Смолян, а основен приоритет е рехабилитацията и реализирането на пътя Асеновград – Чепеларе. Общината иска да изгради и велоалея по околовръстния път на Смолян. Амбицията е да се разработят проекти и за откритите термални води в района на село Стойките и курортно ядро „Малина“.

Във връзка с плановете за възстановяване и развитие народният представител Зарко Маринов заяви, че в комисията за регионално развитие има добра комуникация с НСОРБ и очаква от сдружението да внесат в парламента своите предложения за законодателни промени. „За съжаление законът за регионално развитие, приет през 2008 г. и променян няколко пъти досега, не е работещ. Той е с пожелателен характер кара една голяма част от администрацията да създава едни документи, от които няма полза”, добави Маринов. Той отбеляза, че има противоречие между общинските планове с плана за развитие на Южен централен район, както и с Националната концепция за развитие. Сега действа Национална концепция от 2013 до 2025 година, актуализирана през м. г. „В нея за Смолянска област е отбелязано само, че се предвижда изграждането на скоростен път Пловдив – Смолян – Рудозем, като част от разширената TEN-T мрежа, а общините Девин, Борино, Доспат, които имат висок потенциал за развитие, са класифицирани като силно стагниращи и към тях ще се прилагат предимно мерки със социална насоченост. Затова е време да погледнем по-сериозно на този проблем, свързан със стратегическото планиране в държавата и да потърсим възможности за изработване на нов закон за регионално развитие, където да се изчистят противоречията между различните стратегии на местно, регионално и национално ниво и да бъдат одобрявани заедно с финансови планове и гаранции за финансиране“, каза още народният представител.

Нели Гергьовска

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Close