Интервю с кмета на Широка лъка Васил Седянков
Г-н кмете, за няколко дни покрай двамата младежи от Афганистан станахте медийна звезда. Какво се случи?
Много неприятна ситуация. Не ни е било желанието да станем медийни звезди. Попаднахме в неприятен казус. В понеделник, на 6 февруари следобед, ми позвъни директорът на дома г-н Шиков и ме уведоми, че на следващия ден очаква две момчета от афганистански произход, бежанци, да бъдат настанени при тях. Във вторника около обяд момчетата бяха преведени от разпределителна в Пловдив.
Видяхте ли ги?
В срядата отидох и ги видях.
Нещо притеснително забелязахте ли у тях?
Не, нямаше нищо притеснително, нормални момчета са.
А защо така се уплашихте в селото?
По принцип основното е, че не се прави така – без информация. Сигурно много хора ще ме обвиняват и ще ми се сърдят, но ще ви дам пример. Когато трябваше да се отреже върбата в центъра на Широка лъка, защото е опасна, общественият съвет каза – няма да се реже. Мога ли аз да скрия такова нещо от обществеността и трябва ли да го крия.
И затова ли свикахте обществения съвет?
Да, то е традиция за селото. Когато трябва да се случи нещо значимо, коментираме и даваме насоки какво искаме, как да стане и т.н. Предшественикът ми е имал такъв съвет и аз го запазих.
Кои участват в обществения съвет?
В него участват ръководители на институции, директорите на училищата, кооперациите, директорът на горското, полицаите, читалището. Форматът на съвета зависи от това какво обсъждаме. За по-важни неща каня и бившите кметове. В случая присъстваха г-н Каврошилов и г-н Шарков. Първите ми думи бяха да не внасяме психоза, да не го политизираме, а да решим какво ще правим. Категоричното мнение на всички беше, че мястото на тези момчета не е тук. Възложиха на мен и на Шиков да предприемем мерки – да свикаме втори обществен съвет и да поканим медии, както и да намерим адвокати да започнем обжалване на заповедта на Агенцията за социално подпомагане (АСП) за настаняването.
Но все пак това са деца, мислите, че нещо могат да ви направят ли?
На 16 и 17 години са. Не, няма какво да направят. Но първоначално ни беше обявено, че няма да учат тук, няма да посещават училището. И основният въпрос, който коментирахме, беше, че за самите афганистанчета не е хубаво да са тука. Имам информация, че шест дечица от центъра в Звъничево са избягали и сега ги издирват. Ами ако тези деца тръгнат да бягат и замръзнат по балкана, какво правим тогава. Те нямат преводач, няма яснота колко време ще стоят. Противоречива беше информацията, че са братя. Оказа се, че не са. Никой от институциите не излезе да каже ще има ли и други настанени. Никой нищо не ни каза. Имат ли право да ни обвиняват при положение, че нищо не ни обясниха. Трябваше да лъжа хората, да им кажа, че всичко е хубаво. А и родителите на другите деца категорично заявиха, че си взимат децата. А там център за даровити деца ли искаме да правим или център за бежанци, че някой не си е свършил работата. Сега широколъчани са лоши, расисти, не са толерантни. Тези момчета са имигранти, не искат да стоят в България, а да вървят в Западна Европа.
Излиза така, че в Широка лъка нямате доверие на държавните институции, тези, които са изпратили двете момчета тук?
Ние не казваме така, но явно, че държавата като цяло не знае какво да прави. Това е ново явление, трябваше да се помисли за тях повече. Те нямат най-елементарното – преводач. Можем ли да ги затворим и само да ходят до стола да ядат. Не могат да се социализират. И другото – те самите не искат да останат. Ако са дечица, които са избягали от война, никой нямаше да реагира и щяхме да се радваме, че ще учат в училището. Миналата година плакахме всички за това момче Рамаданчо от Гьоврен, което го утрепа дърво. Все едно наш син е умрял. Той е бил с нас, пил е ракия с нас. Знаете и с Брезе как са нещата, те са наши хора и си ги приемаме за наши братя. Нека да не яхват религиите. Не съм аз инициаторът на протеста.
Едно от притесненията на местните е, че държавата има намерение да превърне дома в бежански лагер?
Това няма как да стане, не вярвам някой от местната общност да иска едно, а държавата да налага друго.
Този протест срещу държавата ли беше?
Не е протест срещу държавата. Но те не ни дадоха никаква яснота. Първо казаха, че тече процедура, след това, че било много трудно извеждането на непълнолетни, после се оказа, че не са братя. Питам в София каква е гаранцията, че утре други ден няма да дойдат други, а те ми казват – няма гаранция. Какво правим тогава – да затворим селото. Притеснени родители от вътрешността на страната са звъняли на директорката, че идват да си вземат децата.
Искате да кажете, че се е създала психоза ли?
Да, създаде се. Когато няма информация, това се получава. Хората не са будали.
