Какъв ли щеше да е светът, ако всички хора вярваха, че Христос е победил смъртта?!

Отец Иван, в навечерието сме на един от най-светлите празници – Великден. Едва ли има български дом, в който да не се подготвят и да не чакат с трепет празника. Какво всъщност ни убягва?
Може би това, което ни убягва, е всъщност същината на празника. Не сте ли забелязали, че много често, обръщайки внимание на второстепенните неща, забравяме главното, основното. И както се случва на празника на Рождество Христово, покрай суетата на подаръците, празничните трапези, много често забравяме за родилия се Бог. Същото може да кажем и за празника Възкресение Христово. Обръщаме внимание на всичко друго, но не и на Възкръсналия Христос.

Сега сме в Страстната седмица и сигурно много хора се питат какъв е Господ – раздразнен и яростен или търпелив и милостив?
Всъщност Страстната седмица дава най-точния отговор на този въпрос. По-голямата част от християните знаят, че преди Страстната седмица има много дълъг период – период на Великия пост. И това е време, в което човек се опитва по някакъв начин, ограничавайки себе си от определени неща, да стигне до Бог. А Страстната седмица ни показва какво Бог е направил, за да стигне до човека. В това е смисълът. Славянската дума страст означава страдание. Ако човек успее да вникне в същината на тези страдания Христови, сам ще си даде отговор на този въпрос: Какъв е Бог за нас?

Намираме се в трудно време – вече година и половина сме в пандемия. Вярата помага ли на хората в тези трудни времена и по какъв начин?
Трудните времена едва ли са само за нас – съвременните хора. Трудни времена – войни, пандемии, е имало винаги в историята на човечеството. Не сме първите, а най-вероятно няма и да сме последните в подобни изпитания. А доколко вярата може да помогне на човек, за да отговорим на този въпрос, трябва да разберем какво е съдържанието на нашата вяра. Самото понятие вяра е много широко. За да отговоря на този въпрос, трябва да кажа дали моята вяра ми помага в подобни ситуации. Не знам доколко моята вяра е еднаква с вярата на останалите хора. Може би трябва въпросът ви да се зададе по малко по-друг начин. Дали православната вяра помага на православния християнин в подобни ситуации. И тогава отговорът ще бъде малко по-лесен. Православният християнин живее и ясно осъзнава, че в живота му няма нищо случайно. Вярата на православния християнин предполага преди всичко доверие към Бог. А това означава, че в каквато и ситуация да си поставен – не е случайност. И доколкото ние осъзнаваме, че всъщност Бог ни обича и неговото отношение към нас е като към децата. И ние понякога поставяме нашите деца в неприятни ситуации, за да може да ги научим, че това е опасно за тях, не е полезно за тях. Може би и част от изпитанията, които днес се налага да преживяваме, са просто уроци. Вие самата знаете, че не всеки си научава урока.
Това ми напомня на мисълта, че когато ти се струва, че Бог те е изоставил, Той всъщност е най-близо до теб.

Как можем да усетим Бог?
Ако си представим ситуацията как майка казва на детето си: „Моля те, не си играй с ножицата, защото ще се порежеш!“ Всички знаем какво се случва. Майката излиза от стаята и детето вече е взело ножицата и в по-голяма част от случаите, се е порязало. Какво прави майката – не се кара, не вика, макар да има това право, защото е предупредила детето си. Тя просто превързва раната и си прегръща детето. Така, по подобен начин предполагам, че Бог е до нас в тези най-трудни и тежки моменти, макар не винаги да успяваме да усетим неговото присъствие.

Отец Иван, прави впечатление, че по празници, особено на Великден храмовете са пълни с хора, много от тях млади. А в другото време не е така. Как си обяснявате това и означава ли, че вярата се възбужда у хората на големи празници?
Възможно и да е така. Възможно и да е чисто любопитство.

Или показност…
А защо не и показност. Всъщност не трябва да ни учудва много това нещо, защото дори когато отворите страниците на Евангелието и четете как Христос е посещавал различни градове, на много места ще видите, че Той е бил заобиколен от страшно много хора. Но не всички са отишли с вяра в Христос. Да, такива е имало до него – това са били Апостолите. Имало е такива, които тепърва са повярвали в него, но имало е и такива, които всячески са се опитвали да го злепоставят пред обществото. А имало е и такива, които са отишли от любопитство да видят кой е този Христос. Но това не пречи по никакъв начин, защото за всеки един човек трябва да има възможност да чуе за Бог. А какъв по-прекрасен момент от този, когато православието възвестява Възкресението на Христос. Така че в храма всички са добре дошли. За всеки има място. Друг е въпросът дали някой отново ще се върне. Да, може да се върне след една година, но друг след три дни или месец, а четвърти може да се окаже, че ще идва редовно. Така че в православието има място за всички.

Често ли се покайват хората?
Според мен трябва да дадем по-ясна представа какво означава терминът „покаяние“ в православието. Голяма част от хората свързват покаянието с личен, индивидуален акт, който е преди всичко в някакъв морален аспект, т.е. ако аз към престъпил някоя Божия заповед, от мен се изисква и следва да има покаяние. В своя автентичен смисъл „покаяние“ идва от гръцката дума „метания“, което означава промяна на ума. В своя исконен смисъл християнството разбира покаянието като някаква вътрешна промяна на самия мен. Покаянието не е момент, а става път, по който човек започва да върви. Смисълът на неговия живот ще бъде да промени отношението си към света, околните, Бога, всичко, което го заобикаля. Покаянието е буквално противопоставяне срещу греха. А грях, преведено от гръцки означава „пропускане на целта“. На практика човек, за да се покае, трябва първо да си припомни къде е неговата цел. И всъщност покаянието ще стане път и стремеж към правилната цел.

Това стремеж към вечен живот ли е, има ли такъв?
Всичко в християнството е поставено само на една основа и това е Възкресението на Христос. На едно място Апостол Павел казва на християните в град Коринт: „Ако Христос не е възкръснал, то празна е вашата вяра“. Разбирате ли – нищо няма да има смисъл. Няма да има смисъл от тези храмове, от богослуженията, от нищо, ако християнинът не вярва, че Христос е победил смъртта, като по този начин е предоставил възможност на всеки, който повярва в него, да мине през този праг, защото в момента, в който Христос е победил смъртта, смъртта не е точка. Тя е станала многоточие, съответно е праг, през който всеки един от нас ще премине. Така че, за всеки православен християнин това е основата на неговата вяра и на практика, ако няма вечен живот – то трябва да отхвърлим и Възкресението на Христос.

Вие сте един от най-младите свещеници в Смолянско, кое ви накара да облечете расото?
Знаете ли колко трудно е човек да отговори на един такъв въпрос. Замисляйки се върху него, осъзнавам, че това не е просто еднократно решение, което човек взема днес за утре. Решението ми да стана свещеник е започнало още тогава, когато съм решил да уча в духовно училище. Оттам насетне са минали години – кога с повече, кога с по-малко изпитания. Така или иначе на едно място в евангелието Христос казва на своите Апостоли: „Не вие мене избрахте, а аз вас избрах“. И често, припомняйки си тези думи, ми се иска да вярвам, че той ме е избрал и затова съм поел по този път.

Имате малко дете, как говорите за вярата с него?
Ще ви призная – почти въобще не говорим за вярата, защото някъде, някой беше казал – „Няма нужда да възпитавате децата си. Те рано или късно ще правят това, което правите вие“. И затова в моето семейство правим всичко, което е по силите ни, за да покажем на нашето дете какво означава християнин. И аз си мисля, че ако успеем да покажем в действителност истинският облик на християнина – думите са второстепенни.

Тук ли се крие отговорът на въпроса защо младите не посещават толкова често Божия храм, не са закърмени с това, нямали са на кого да подражават?
Да, няма ли са възможността да го видят. Има един прекрасен момент, който винаги може да ни служи като основа. Спомнете си малко след Възкресението си Христос се явява на своите Апостоли. Тогава един липсва – това е Тома, той се скита някъде. И когато неговите приятели му казват: „Видяхме възкръснал Христос“, той отговаря: „Аз докато не се убедя, не пипна раните му, докато не ги видя, не мога да повярвам“. Осем дни по-късно Христос отново се явява пред своите ученици и Тома е между тях. Казва му: „Тома, ела и виж ръцете ми, раните ми, всички тези белези от страданията по моето тяло“. И Тома казва: „Господ мой и Бог мой!“. Христос му отговаря: „Тома, ти видя и повярва. Блажени са тези, които не са видели и са повярвали“. Така че, имайки пред себе си тази история, се оказва, че не винаги трябва да търсим някой авторитет. Основният го имаме и това е самият Христос, имаме Евангелието, т. е. има на кого да се доверим, а от там насетне са всички Светии.

Какво е вашето пожелание за Великден?
Моето пожелание може би ще бъде във формата на въпрос, обърнат към всички хора. Какъв ли щеше да е светът, ако всички хора вярваха, че Христос е победил смъртта?! Защото личният отговор на този въпрос на всеки един от нас би предопределил смисълът на неговото съществуване, би предопределил отношението към света. Тогава може би всеки един от нас би погледнал света през едни други очила – през очилата на вечността.