Инж. Румяна Янчевска: Не е вярно, че навсякъде водата е 4.60 лв., някъде е 2.20, другаде – 3.00 лв.

Г-жо Янчевска с какви проблеми се сблъсква „ВиК“ при ремонтните дейности и защо закъснявате със сроковете на изпълнение?

Като ремонтни дейности можем да разбираме различни неща. „ВиК“ като оператор, поддържащ цялата водоснабдителна и отвеждаща мрежа на цялата област, си има ремонтни дейности, които са си в процеса на работа целогодишно. Както аварии, инвестиционни дейности, така и наши ремонтни дейности. Предполагам, че това, за което повече се интересувате в момента, са строително монтажните дейности по Втория воден цикъл. Да припомним, че този договор е сключен 2019 г. с ОПОС. 2016 г. започна кандидатстването и подготовката, и проектирането съответно. В него има около 16 договора – различни, в които подържат процес на работа три големи строителни, по-малки има на договори за пречиствателната станция и за пречиствателните станции на питейни води за подмяна на оборудване, и останалите са надзорни и други договори, които съпътстват един такъв проект.

Това, което в момента се вижда от населението е трите големи строителни договора, даже в момента е единият от тях, който е т. нар. Червен ФИДИК. Това е договор по готов работен проект, който ни е предоставен от Общината, „ВиК“ го е актуализирало и се работеше по него последните две години и той приключи. Там имаме сертификат за приемане на видовете работи и остава Акт 16 и гаранционния срок, който е срок за съобщаване на дефекти 12 месеца. Така че в момента по този договор не се работи. Този договор, който в момента се изпълнява е т. нар. популярен по книга Жълт ФИДИК. Отново са ремонтни дейности и ново изграждане на водопроводи, канализации и съответните съоръжения към тях. Този договор е наполовина по-голям, колкото беше предишният. За съжаление, той е на инженеринг, проектиране и строителство, имало е готов идеен проект, по който вече след като е възложена поръчката, започва да се проектира.

За мен проектирането е закъсняло веднъж, втори път – процедурите, които трябваше да минат за права на преминаване и съгласуване. Те са стандартни, много продължиха. Още една година година мина, почти година и половина се продължи по тези процедури. По различно време се изискваха от нас като възложител от името на Общината допълнителни процедури, които обикновено не се искат, но трябваше да ги направим и тях, и всичко това забави много проекта. И вместо 24 месеца, колкото имаха строителите да изпълняват този обект, на тях им станаха 19 месеца. От юни месец започна това строителство, което включва много голям обхват и за съжаление е с много разпръснат обхват. Това е една от причините и това създава в момента голям проблем. Другата причина, специално в този проект, е закъснението идва и оттам, както и проблемите, нашият град е с много особена специфика, голяма част от улиците, в които се работи, обикновено са останали крайни улици, които не са били обхванати от предишния проект. Нямат втори изход, нямат обходни пътища и тук има проблем с временната организация на движението. Направили са временна организация, като начало е приета, но със затварянето на тези улици, само че това няма как да се случи, и сега се налага, примерно една „Гимназиална“, беше много показателна, която седем месеца се работи, защото трябва вечерта това, което се изпълни да го заровят, за да могат да минат колите, тъй като къщите над Гимназията и над гробищата нямат достъп по никакъв начин. На другия ден започват отново да копаят, т. е. става двойна работа и това много удължи изпълнението на тези участъци.

Другото е, че не можем да почнем 20 екипа на 20 места едновременно. Ако затвориш едната улица, другата трябва да остане отворена. Когато свърши едната, трябва да се преместим на другата. И това, въпреки графика, който е направен, с тази организация на движението просто много се забавиха нещата. И другото, с което много строители срещат големи затруднения, всички проекти са направени и по Червения ФИДИК и по Жълтия, тъй като се работи по идеен проект на голяма дълбочина – около 5 метра. Това за Смолян е много трудно за изпълнение, скалите са много твърди, твърдоскални почви и новото строителство. Хайде при реконструкцията там вече е копано и няма такива притеснения, обаче има много нови участъци и те са километри, които трябва в съвсем сурова скала да се изпълнят. Това го виждат и гражданите, и те също коментират, че много бавно се работи и наистина е много трудно. Така е направен проектът навремето, такива са били изискванията и на Управляващия орган да се изпълняват определени норми. За съжаление, ние сме вкарани в едно такова русло.

Започват да се натрупват тези закъснения и това силно ни притеснява – дали специално този договор ще можем да го изпълним до 30 декември тази година. А условията са, че цялата програма свършва на 31 декември и тогава, което е платено като изпълнение, това ще бъде възстановено от Европейската комисия. Това, което остане неизпълнено ще трябва да го плащаме от бюджета на „ВиК“. Което означава, хайде да не казваме фалит на „ВиК“, но казваме големи затруднения, защото трябва да се вземат кредити, тези кредити, ще се отразят на цената на водата и става много сложно. Тъй като не е само този договор, към него са привързани и договора за надзор и договора за крайната система, която управлява строителната дейност и става наистина много сложно. Сега полагаме всички усилия, включително и строителите, максимално да бъде приключен обектът. И силно се надявам да е така. Но времето вече ни притиска изключително много.

Но тъй като сме пилотен проект – първи в България, ни беше отговаряно, че не може да се удължи. Сега ще направим пак някакви опити. Ако наистина остане нещо, което не може да се изпълни тази година, дали може да остане за следващия програмен период. Но това засега е много неясно и много рисково. Другият проблем, който се получи, е санирането на колектора.

Тук процедурите по ЗУТ две години не бяха мръднали една крачка. Правиха се варианти за нов проект на колектор, което също не се одобри от Управляващия орган. И в крайна сметка от миналото лято се получи някаква зелена светлина, в която бяха ангажирани всички органи на държавно ниво. Защото не може един колектор, който е строен преди 40 – 50 години, сега да тръгваш като процедура все едно, че е нов. Такива са били правилата тогава. Сега проблем се оказа сервитутът, защото има временни постройки, но все пак има постройки.

И това създаде много проблеми относно процедурите, за да можем да получим съгласуване на идейния проект и след това да почнем да се готвим да правим работен проект. Това отнема повече от 5 години. Беше много рисков този проект, защото ако не се изпълни една част от целия проект, или само част от договора, всичките пари ще трябваше да бъдат върнати. Това с индексация в момента са 98 милиона. „ВиК“ е с бюджет, който досега беше миналата година 9-10 милиона на година, сега е около 12 милиона на година, което няма как да го поемем. В крайна сметка се намери някакво решение, започна се работа и сега от юли месец реално имаме одобрени строителни разрешения и се работи по колектора.

А какъв е проблемът на улица „Димитър Благоев“ в участъка към блоковете Гребенец“ и „Черни връх“ и защо се разкопава за втори път, сега и пешеходци не могат да минават?

Тук се направи много голям преливник, който наистина отне много време и това, което направиха да отвеждат дъждовните води в реката.Сега трябва да се направи битовата канализация, връзката с колектора, която е на дълбочина 7-8 метра и нямаше как това да се прави едновременно, защото се откъсва изцяло пътя и просто не можеше да се работи с тази дълбочина и затова за втори път, след като си затвориха като съоръжение дъждопреливника със светлинния канал, сега вече този, който се свързва с колектора трябва да се направи и това малко пречи на инвестициите на общината, но се надявам, че във времето, което е посочено ще успеем да се съчетаем двете институции, за да можем да направим една хубава инфраструктура.

Хубаво е, че Общината е заделила пари някъде след водния цикъл, тя такава беше идеята още навремето, като започне водния цикъл, след това да дойдат пари за цялостно асфалтиране. Много от хората смятат, че това ще стане едновременно, но не може да се случи едновременно.

А защо избрахте ремонтните дейности да се изпълняват от външни фирми?

Това е един въпрос, който се коментира от повече от 15 години, откакто сме започнали да работим, по скоро 20 години откакто започна първия воден цикъл по ИСПА 2004 година. Ами правилата на Европейския съюз, а правилата на нашия Закон за устройство на територията са ясни от много време. Трябва да притежаваш определен капацитет, за да можеш да изпълняваш определен обект. Това са едни от изискванията когато имаш обем от 90 милиона, не можеш да избереш фирма, която прави ремонтни дейности за 300 и 500 хиляди, защото тя не може да покаже капацитет, че може да изпълни такъв обект.

Проблемът и преди беше, че се избираха чуждестранни фирми, извън българските. Българските вече набраха капацитет в тези години и поне сега, даже не съм чула, от последния цикъл да има външни фирми. Те могат да кандидатстват, но нашите вече достатъчно отговарят на тези условия, правят се сдружения и в тези сдружения могат да участват фирми, които са и местни фирми. Участват много местни фирми с техника и с работна ръка, тъй като всичко останало се осигурява от главния изпълнител. Той си наема техника и работна ръка и от местни фирми.

Другото, което притеснява всички местни фирми и затова те не могат да направят един общ консорциум, как се получават европейските средства. Да, в началото има един авансов договор, в който 10%, казвам примерно за един договор, който в момента върви, който е 33 милиона, трябва да направиш минимум 10% от изпълнението, за да можеш да си поискаш парите. Това са 3.5 милиона, т.е. трябва да имаш средства, за да изпълниш тези 3.5 милиона, да си оформиш документацията, да се поискат, да се платят, след това пък ние да поискаме да ни ги възстановят и този процес може да трае от два до три месеца.

Фирмите трябва да имат пари. Трябва да имаш налични 7 милиона, които да чакаш после да ти ги възстановят. Това е непосилно за всяка местна фирма.

Отпуснаха ли ви кредит и каква сума?

Когато е започнат проектът, тъй като в него има 10,89% съфинансиране на „ВиК“, да кажем близо 11%, което е над 10 милиона, тогава са сключени кредити и с Европейската банка за развитие, като има и един оборотен кредит за покриване на ДДС и други нужди. Единият инвестиционен кредит, част от който е безвъзмезден, безлихвен, другият е с лихва, която е минимална, и този кредит го усвояваме за нашето собствено финансиране. В нашето съфинансиране влизат и тези 11%, които са към безвъзмездната помощ, влиза и ДДС-то, което после ни се възстановява, само че ние първо трябва да имаме средства да го платим и после да възстановим.

В един момент, когато направихме анализ вече края на програмата, април месец, се оказва че, за тези години, които са минали, примерно 4, са усвоени около 38 милиона, казвам го вече след като индексациите бяха сключени, за да говорим с крайната сума на договора, т.е. остават ни грубо едни 60 милиона, които трябва да се разплатят до края на годината, за да можем ние да възстановим от Европейския съюз. При нашия кредит при който са останали едни 5-6 милиона от тегления, плюс целия ни бюджет от 12 милиона, той ще бъде 12 милиона от 10 досега, ние няма да имаме средства, с които да платим, за да поискаме парите ние като „ВиК“ и затова с холдинга подадохме заявление.

Там ни беше одобрен, сега малко се забави със смяната на правителствата и от да кажем оборотен кредит, който фактически ни се дава само когато го поискаме, само когато вече трябва да разплатим и нямаме с какво да разплатим, да поискаме от тях средствата. Те ни дават само тези, които са за безвъзмездната помощ, защото за собствените средства вече имаме друг кредит и когато ни се възстановят от Управляващия орган ние ги възстановяваме, това е нещо като овърдрафт, който имаме ние към нашите дебитни карти.

Този кредит не е предвидено да натоварва изобщо цената на водата. Да, плащат се едни лихви, но лихва се плаща само на това, което сме изтеглили, до момента на плащането. След това пак престават да текат лихвите до следващото искане и това ще се покрие от една сума на възвръщаемостта, която се получава в изпълнението на бизнес плана, с наши собствени средства и няма да се отрази на цената на водата, което интересува гражданите.

Сумата е за 15 милиона, така беше предвиден, сега ще преценим след месец-два дали трябва още нещо, защото окончателно плащане и най-много пари ще бъдат през месец декември.

Твърди се, че цената на водата в Смолян е една от най-високите, ще има ли корекция?

Това, че се твърди, трябва да се докаже. Този спор го водим от Нова година. Няма нужда да се твърди, има решение на КЕВР от 30 декември, с което се одобрява цената на водата за 2023 г. на всички ВиК-оператори и там, който иска, може да си направи справка и да види какви са цените на водата. Ние сме малко над средата, но има примерно 4-5 оператори, които са на цена над 5 лв., има и на цени около 4.50 лв., нашата е 4.60 лв. и на тази сума са повече от 10 оператора.

По-ниски са цените на няколко оператора, които в момента са пред фалит, заради това, че са им по-ниски цените, защото не могат да покрият никакви показатели и влизат в един затворен кръг. Колкото по-малко пари имаш, толкова повече те наказват. Така че не е състоятелно това твърдение. И който иска да говори точно, нека да си ги изкара в една табличка и да си направи сравнение. Особено за цената на водата даже сме може и под средното, за цената за водоснабдяването. Малко повече се качи в сравнение с предния период на Бизнес плана цената на пречистване.

Защото, когато е правен Бизнес планът през 2016 г., предишния, тогава не са били въведени в експлоатация трите пречиствателни станции – Мадан, Рудозем и Златоград. Сега се включи и пречиствателната станция на Борино, нова, 2021 г. я предадоха на „ВиК“. Имайте предвид, че малките пречиствателни станции по никакъв начин не могат и да се самоиздържат със средствата, които се събират от населението за пречистване. Всички средства за пречистване само за заплати не стигат, а камо ли за поддържане на цялата система.

За останалото население казваме, че тази цена, която непрекъснато се съобщава, 4.62 лв, тя е само за градовете, където има пречиствателни станции. Тези четири, които изброих, и Пампорово, където също има пречиствателна станция. Останалите си плащат само за водоснабдяване, и ако имат канализация, си плащат и за отвеждане на отпадните води. Така че на места цената е 2.20 лв., 2.40 лв., 3.00 лв. има с отвеждането, цената е различна за всяко населено място. Правили сме в една заповед разбивка и сме ги раздали на всички населени места, всеки да знае какво плаща и затова да не говорим, че е 4.60 лв. навсякъде.

Относно това дали ще намалим цената на водата, ще кажа, че тук има големи атаки от определени общински съветници, особено от община Смолян. Не е коректно това. Имам така проблем с кметовете на останалите общини, защото 90 стотинки общо от тази цена е заради кредита, който имаме и вече го изплащаме за Водния цикъл. Тази година сме платили май месец милион и шестстотин лева връщане на кредит. Няма как да не се отрази на цената на водата. Затова е и големият скок между миналата и тази година, защото тези 1 600 000 лева се калкулират вече. Оттук нататък вече е равномерно, това е първа вноска, която наистина дръпна нагоре и оттук насетне Бизнес-планът, той е публикуван на сайта на КЕВР, публикуван е в нашия сайт, и всеки може да го види, ще видите че за следващите пет години цените са определени и се качват по малко – с 10 стотинки, с 20 стотинки, с много малко.

Но сега е първият пик, което е свързано с европроекта и някак си не е коректно точно Смолян, заради който е качена цената на водата на цялата област, да има такива претенции.
Излизат едни публикации, решения на общински съвети, даже и фиксират точна цена, колко е трябвало да бъде, не знам как точно я изчисляват. Таблиците на КЕВР са много сложни и който има желание, може да дойде тук и да му обясняваме. Но никой досега не е дошъл да поиска това нещо.

Не е обжалвано тогава, когато е приеман Бизнес планът, няма официални жалби. Тези решения, които сега се опитват да обжалват, са решения, които са за потвърждаване на цената за всяка следваща година. Вече приетата цена от Бизнес плана да я преразгледат съгласно вече икономическите условия и изпълнението на Бизнес плана от самото дружество до тук за предната година и вече да кажем и тук цената на тока. Миналата година цената на тока, по предния Бизнес план е правен на цена на тока 75 лева. Миналата година, когато се приемаше този Бизнес план цената на тока беше 900 лева и на нас по осреднени цени ни го приеха на 375 лв. Тази година, в началото, падна цената на тока, т.е. това падане на цената на тока ще се отрази за следващата година, когато КЕВР ни одобрява цената за следващата година. Това осредняване е едното условие – да падне цената на тока. Другото условие е да паднат горивата. Работата на „ВиК“ е свързана е с механизация, работна ръка, материали и енергия. Ако цените на тези четири компонента паднат, ще падне и цената на водата. Те формират цената на водата.

Има и друг начин, примерно, кметът на Златоград беше предложил, ако държавата наистина иска да намали цената на водата да бъде социално поносима, имало е навремето такива случаи, намаляваш ДДС-то. Както се намалява на туризма, след като водата е жизнено необходима, да се намали и ДДС-то и автоматично ще падне и цената на водата. Има варианти, но това в момента са фактите. В крайна сметка водата си има цена. Не е едно и също да отидеш на извора и да си наточиш вода. Ние трябва да я докараме от много километри и да я качим, примерно, на петия или на десетия етаж и това не става автоматично. Да, тя е естествено природно благо, но в реките и в изворите.

Нека не забравяме, че 4.50 лв. са за 1 000 литра вода. В магазина бутилка вода от литър и половина струва 1.50 лв. Значи 1 литър струва 1 лев, а ние даваме за 4 лева 1000 литра вода и това също не се оценя и когато нещо стане скъпо в крайна сметка ние трябва да почнем да го ценим. Затова препоръчвам на всеки наистина да пестим водата.