Advertisement
ИНТЕРВЮ

Илиян Минев: И демокрацията, и комунизмът са еднакво невъзможни за реализиране

Интервю с внука на политическия затворник Илия Минев

Илиян Стоянов Минев е роден и израснал в гр. София. На 32 години, работещ, несемеен. Внук на известния антикомунист и легионер Илия Минев, един от водачите на Съюза на българските национални легиони преди 9 септември, и който прекарва повече от 30 години по затворите между 1944 г. и 1978 г. 1860 дни от тях прекарва в карцера, а независимо от това 460 дни прекарва в гладни стачки. А в затвора е вкаран понеже „продължава да стои на фашистки позиции и да провежда активна антикомунистическа дейност“. След 1989 г. Илия Минев създава „Свободно слово“, вестникът, който издава днес неговият внук Илиян.

Г-н Минев, прави Ви чест, че отново възобновихте в-к „Свободно слово“, който издаваше дядо Ви. Имал съм честта и удоволствието да контактувам с него. Нещо повече, беше ме поканил да отразя факти и събития около ГОРУБСО, но тогава нямах възможност да пиша, а когато това се случи, вестникът спря да излиза.
Всъщност, основни заслуги за подновяването на вестника има неговият политически директор, г-н Димитър Николов, моят принос е по-скромен. Радвам се, че сте се познавал с дядо ми, и че отново сте попаднал на в. „Свободно слово“, вече в този му вид.

Как се разпространява вестникът Ви, който е носител на истина, на свободата на словото?
Вестникът се разпространява основно от хора на хора, от ръка на ръка, но така пък знаем, че не отива в грешни ръце и стига до хората, до които трябва да стигне. А от тях, надявам се, и към нови лица, които да имат качествата и желанието да се борят за истината.

Какво си спомняте за дядо Ви? Остави ли Ви той някакво послание?
Имах една статия в нашия вестник по тази тема, в момента не мога да кажа кой точно брой беше. Там по-подробно съм обяснил за влиянието на дядо ми върху детската ми психика, тъй като го познавах само в детските си години, той почина, когато бях на 12 години. Ако трябва да обобщя, от него помня най-вече сериозността и специфичния му подход, респектът, който предизвикваше с появата си. Послание, лично към мен не е имал, но както вече съм разказвал, той умишлено държеше роднините си настрана от своите дела. Но дори без да е било насочено към мен, аз успях да усетя и разбера висшия му идеал за свобода, независимост и най-вече непримиримостта, която той имаше и се надяваше повечето хора също да я имат.
Какъв е прочитът Ви за най-новата история, по-конкретно за датите 09.09.1944 г. и 10.11.1989 г.?
Най-новата ни история започва именно от 09.09.1944 г. та до ден днешен, но за съжаление това е пагубен период за българския народ. Всичко, което съм чел и чувал за велики и достойни българи, за велика, силна българска войска, прогресивен, културен народ с традиции и ценности, всичко това сякаш с „магическа пръчка“ изчезва почти веднага след въпросната дата. Комунистическата власт и всичко, което тя носи със себе си, връща България десетилетия назад в развитието си, което до ден днешен още „дава резултат“. Колкото до 10.11.1989 г., това е „хвърляне на прах“ в очите на хората, че подтисниците си тръгват, че българите ще заживеят свободно и добре… Всъщност децата и внуците на подтисниците идват на власт и под маската на „демокрация“ удължават агонията на държавата, водейки я към дъното, където почти сме стигнали.

Какво бе отношението на новопоявилите се демократи към дядо Ви?
Мнозина се преструваха на негови приятели и съмишленици, но едва след смъртта му. Започнаха едва ли не да се състезават кой му е бил по-близък, дадоха му посмъртно ордени, направиха му недодялан паметник и т. н. А приживе, още в началото на „промените“ не са го допускали до микрофона на „демократичните“ си митинги. Създадоха второ, фалшиво НДЗПЧ и сложиха свои хора (начело с Румен Воденичаров) да го оглавяват, за да може да няма истинска опозиция. Накратко, било му е казано „Демокрацията е за нас, не е за тебе“…

Вашият дядо се е опитвал да се срещне с френския президент Франсоа Митеран по време небезизвестната „закуска с Митеран“ от 19.01.1989 г., но не е бил допуснат, защо?
И тук отговорът е пряко свързан с предишните два въпроса. Нека видим само някои от имената на срещналите се с Митеран „интелектуалци“ тогава: Желю Желев, Блага Димитрова, Радой Ралин… „Новите“ управляващи са имали притеснение, че свободният запад ще се запознае с автентични български антикомунисти и жертви на режима. Не дай си боже да бъде помогнато на такъв човек да влезе във властта, то такива като тях ще са застрашени от излизане…

Защо според Вас, се разпадна дясното?
Може би, защото никога не е било истинско дясно. Т. нар. десни хора в България никога не са били обединени зад идеал, а само зад материалистични облаги.

Бойко Борисов се представя за антикомунист. Вашето мнение за този опит за легитимация?
Нямам представа колко ниско е паднал интелектът на българина, за да продължават такива хора да са на власт, но да се наричат антикомунисти е висша форма на наглост и безочие.
Какво е нужно според Вас, за да бъде постигнато тържество на демокрацията у нас, и възможно ли е това?
Според мен и демокрацията е еднакво невъзможна за реализиране, както комунизмът. Две утопични доктрини, използвани от едни и същи хора (в световен мащаб) за изкуствено създаване на представата за избор сред масите и същевременно ТЕ да са на власт по възможност завинаги…

Какъв е характерът на управление в страната ни във времето на т. нар. „преход“?
Както в почти цял свят, но особено много в САЩ и Европа, тук живеем в начална форма на културен марксизъм. Казвам начална, защото тепърва този клон на марксизма ще търпи развитие и ще се прокарват нови и нови зловредни тенденции посредством него. Всички т. нар. евроатлантически ценности се прокарват и у нас лека-полека. В това число по-либерални политики, отклоняване от традиционното, постепенно ликвидиране на националното самосъзнание и чувство за дълг към род и родина, насочване на вниманието изцяло към материалното и низките страсти, за сметка на култура, образование, наука… Реално тази думичка „преход“ може да се ползва в нашия случай не за преход от комунистически режим към свободен и социално справедлив живот, а преход от един упадък към друг. Живеем в такива времена, че за да бъдем наистина свободни и независими, можем да го постигнем единствено с радикални мерки, а това няма как да стане с народ, изгубил идентичността си и нехаещ за историята си…

Вие пишете страхотни стихове, само човек с Вашата поетична нагласа и дух може да даде отговор на въпроса, който вълнува много историци до ден днешен, а именно какво е имал предвид Васил Левски с прословутото „Народе????“ в личното си тефтерче?
Първо, благодаря Ви за хубавите думи, но не се чувствам на такава висота, че да имам ясна представа какво е било в главата на личност като Левски. Той е от хората, изпреварили времето си. Все пак, мнението ми относно „Народе????“ е, че Апостолът не е очаквал, че написаното в това тефтерче реално ще стигне до други хора, но може би е писал каквото му е на сърце, независимо дали някой ще го прочете. Може би е имал предвид нещо от сорта на „Народе, какво още чакаш? Какво още трябва да стане, че да се разбунтуваш?“. Нещо, което народът и днес трябва да бъде попитан, но уви, нито народът ни е същият като тогава, нито имаме дори доближаващи се до величието на Васил Кунчев личности, които да имат правото да задават такива въпроси.

Advertisement

2 КОМЕНТАРА

  1. И демокрацията и комунизмът са еднакво невъзможни за реализиране, открил си топлата вода!!! И демокрацията и комунизмът са законспирирани от богоизбраните евреи, за да може те да поробят света.

  2. Борбата за справедливост продължава Дължим го на дедите си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!