Интервю с председателя на Административния съд в Смолян по повод 10-годишнината на съда
Г-н Колчев, отбелязахте 10-годишен юбилей. Това време не е много, но е достатъчно да се натрупа история. Как стои в момента Административният съд в Смолян?
Десет години са един достатъчен период, за да се сформира екип и да се утвърди една институция. Преценката за това се извършва на базата на постигнатите резултати. В момента в Смолянския административен съд са образувани 5 643 дела от неговото създаване до този момент. За този десетгодишен период няма постановено решение извън едномесечния инструктивен срок. Почти през всяка година процентът на административните дела, решени в тримесечен срок, е бил над 90 процента, а касационните дела се приключват на сто процента в тримесечен срок. Качеството на правораздаването е добро. През тези години няма нито един сигнал за корупция. С оглед на това считам, че за този период съдът се утвърди като една стабилна, сериозна структура и доказа необходимостта от съществуването на специализирано административно правосъдие. Смятам, че това е период, който е достатъчен да се създаде обществено доверие в институцията.
През последните години намаляват или се увеличават делата?
Бройката на делата е динамичен процес. Зависи от много фактори, като един от тях, който влияе негативно в тази посока, е обезлюдяването на Смолянска област. Но въпреки това може да кажем, че на фона на намаляването на броя на делата имаме трайна тенденция за увеличаване на касационните административно-наказателни дела. Това се дължи на няколко причини. Първо, на затегнатите и актуализирани материално-правни разпоредби, съдържащи се в различни закони. Например само за 2016 г. Законът за движение по пътищата беше ремонтиран шест пъти, вкараха се по-тежки санкции, предвидиха се възможности за събиране на глобите. По този начин се мотивираха и хората да обжалват. Има активизиране на различни други регионални структури – Инспекцията по труда, Регионалната дирекция по горите и др. Ефективността от тяхната работа и тяхната активност във всички случаи влияе върху броя на образуваните дела.
Хората научиха ли се да си търсят правото срещу административни актове на местната власт?
Определено мога да кажа, че хората се научиха да си търсят правата и във всички случаи, когато считат, че са нарушени, доста обосновано и аргументирано се защитават. Личното ми впечатление е, че правосъзнанието и чувствителността на гражданите по отношение на личните им права бележи ръст.
А подобри ли се качеството на актовете, издавани от местната власт?
Не мога да дам еднозначен отговор, защото правото е динамичен процес – отменят се едни норми, създават се други. Определено е необходимо време, докато се създаде рефлекс за приложението на новите текстове. Но може да се направи едно обобщение, че всички се стремят да се учат и в случаите, когато е създадена еднозначна стабилна практика по определен въпрос и качеството на актовете е по-добро. Но държа да отбележа, че съдилищата имат много важна роля в този процес, защото те са коректив на законосъобразните действия на администрацията и когато те дадат ясна и стабилна основа по тълкуването и приложението на определени текстове, нещата са ясни. Знаем каква е нашата мисия и се стремим да вървим по утвърдена практика, да бъдем ясни, прогнозируеми, предвидими. По този начин и качеството на административните актове ще бъде по-добро.
От година и половина сте председател на съда. Кои са най-големите трудности, които срещате?
Трудности има винаги. Да си ръководител на такъв съд е голяма отговорност и всеки ден се поставят различни предизвикателства. Човек, който е решил да заеме тази длъжност, трябва да има нагласа за това и да преодолява трудностите и да гледа на тях като предизвикателства. Ето, в момента стартира програма, съвместно с МОМН „Съдебната власт, информиран избор“ и ние буквално се превръщаме в учители. Нали разбирате, че от един съдия се изискват съвсем други качества, за разлика от педагозите. Да влезеш в ролята на преподавател, макар и за два учебни часа, не е най-лесното нещо, независимо че познаваме материята, която преподаваме. Но в отношението, подходът към децата, постройката на учебния план, умението да пресъздадеш материала далеч не сме специалисти. Така че всеки ден сме изправени пред различни предизвикателства. Ние сме отговорни хора и се стремим да вършим всичко качествено.
