"Патриотично ми е" написа известният фотограф Веселин Боришев под снимката си във Фейсбук.
Сдружението „Родопски хайдути“ – Смолян, е сред подбудителите и организаторите на протеста снощи срещу Народния театър „Иван Вазов“ и режисьора Джон Малкович, който постави на българска сцена пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“. Протестът прерасна в ескалация, сблъсъци и опит за щурм. Определящи се патриотични като организации, сред които смолянското сдружение, настояха постановката да бъде свалена от репертоара на Народния театър, а директорът му Васил Василев да подаде оставка заради пиесата, която според тях е „антибългарска“. Василев излезе, за да говори с тях, но част от демонстрантите започнаха да го блъскат и нападат физически и полицаите го избутаха обратно в сградата. При изстъпленията пострадаха Теодор Ушев, първият българин, печелил „Оскар“, и актьорът Владимир Пенев.
По повод изстъпленията пред Народния театър писателят и сценарист Александър Чобанов от Смолян написа във Фейсбук:
Много рядко пиша тук, но днес ми е трудно да премълча огорчението си от това, което се случи пред Народен театър „Иван Вазов“.
Приемам себе си за толерантен човек, който уважава свободата на индивида и правото да изразява свободно мнение. Но това, което се случи пред театъра е нещо, което е отвратително, унизително и много тъжно. Трудно ми е да го квалифицирам, но в основата си е активно мероприятие на тези, които продължават да тровят страната ни вече почти цяло столетие. Част от тях са и Съюзът на българските писатели. СБП, които са отговорни за купища мерзости извършени точно срещу български писатели, малка част от които са: Димитър Димов, Димитър Талев, Георги Марков, Яна Язова и много други, които мога да изброявам.
Откакто се помня този жалък (някога бил стойностен) съюз е пълен с девалвирали илитерати, агенти с изгорени досиета, готови да продадат душата си, за да вдъхнат нов живот на някогашния СССР и да го въздигнат от пепелта му, готови да наредят България като една от републиките! Днес същият този Съюз е патрон на това фашизоидно-посттоталитарно факелно шествие!
Другият активист, заслужил майстор на спорта – Другарката, която би станала чудесен диктатор, готова да защити българското! Готова да вдъхне живот на изстрадалата ни родина. И тогава… тогава бъдете сигурни, че същите тези хора, които днес бяха пред Народен театър „Иван Вазов“, ще дойда в домовете ви, при вас и вашите семейства, за да проверят в името на народа, какви книги четете, каква музика слушате, колко е дълга косата ви, какъв телевизор имате, каква кола карате, колко валута имате и да проверят дали случайно децата ви да не говорят английски.
Да, звучи пресилено, звучи абсурдно, звучи като сценарий за филм, но това беше България преди 40 години и това е България, която тези хора искат да бъде днес! Не забравяйте това!
Целият този пасквил в гротескни, уродливи краски, достойни за черния период на Гоя, разиграл се пред Народния театър, унизителен за мен като гражданин и българин, щеше да е жалък, ако не беше знак, че сред обществото ни е плъзнала зараза, за която СЗО нямат предписание. И намирам себе си виновен, че за толкова години вече, продължаваме да разказваме на децата си носталгично-идилични истории за „социализма“ и близкото ни минало, което всъщност е една огромна лъжа, стелеща се и днес като отровен смог над страната ни, лъжа, донесла ни нищо друго освен страдания, лъжи и нищета!
Ще завърша с цитат, без да упоменавам автора от съображения за сигурност:
„Свободата не е просто отсъствие на злото, а присъствие на доброто.“
