МНЕНИЯ

Хора, паралии, крадете, но с мярка, ако ви е мил животът, защото…

За произхода на човека и за неговите дадености до този момент са изписани тонове хартия. Въпреки това и днес много наши съвременници не могат да се съгласят, че човекът е създаден от дивата природа. Как тази дива природа може да сътвори такова съвършенство, да предвиди и да разположи всички вътрешни и външни човешки органи, да бъдат на най-верните и на най-точните им места? Кой е програмирал човека така, че тялото му самичко да може да лекува себе си, самичко да заздравява счупените си кости и самичко да заздравява месата си? Кой е предвидил при непоносими болки организмът да изпада в безсъзнание и да спасява човека от мъки? Кой, кой е този силен ум, за да знае всичко това? Каква е тази велика сила? Тъй като всички тези въпроси нямат никакво обяснение, то Господ Бог е в устата на всички народи по света! да не говорим за човешки я мозък, който в сравнение с „мозъка“ на днешните компютри притежава къде-къде по-големи възможности от него. Излиза, че този Господ Бог сам е създал тази ненадмината по ум машина и при сътворението на света я е превърнал в жив човек! След това при всяко раждане на дете от незапомнени времена та до днешен ден тази Господова сила непрекъснато определя за всяко дете колко ум ще му трябва в живота, повече или по-малко, след което му дава това количество и го пуска да живее на белия свят. Затова някои хора са по-умни от други. Ето защо казваме, че всичко в човека е даденост! Добрякът си е добряк, а изедника – изедник. Това, което някои хора твърдят, че когато порасне човекът, то ще му дойде и акълът в главата, въобще не е вярно! Именно, поради различието на мозъците, пътищата, по които тръгват хората към щастието, са безбройни. Ето един пример от старите времена, който потвърждава казаното:
В тъмнините на турското робство някакъв си хайдук Ганчо се решил да изпере мръсните си пари, натрупани от пладнешките обири на кираджиите по друмищата на Османската империя и да закичи отпред името си с много обичаната от него думичка – чорбаджи, като за тази цел започнал да купува ниви, а на ония хора, на които им се виждало, че малко пари давал за уравнение им хвърлял по един як бой с бухалката, докато постигне „взаимното“ съгласие! Само за една нищо и никаква нива работата се упетлавила, понеже тя била единствената на Първан – сиромах, който приплакал бързо на Кадията, та нямало никакво време да ползва помощника си – бухалката. Тъй като за Кадията се шушукало, че си пада по рушветите, то хайдук Ганчо преценил, че с две – три махмудии на бърза ръка ще смота Кадията. На делото Кадията привикал при себе си най-напред Първан – сиромах и най-внимателно буква по буква проверил крепостния му акт и след като се уверил, че документът му е напълно изряден се обърнал към хайдук Ганчо, като го запитал:
– Защо, чоджум, напразно ми затриваш времето? Та тоз човечец тук си има редовен документ и нивицата си е негова.
– И аз, господин Кадия – отвърнал хайдук Ганчо – и аз имам документ за тази нива и той ми е даден лично от Падишаха!
– Че какъв ще е този документ бе пелтек, то аз, че съм Кадия та нямам достъп до Падишаха, та ти ли бре? – засмял се Кадията. Я дай го тука да видя!
Хайдук Ганчо се приближил до Кадията, бръкнал в пазухата си и му подал лист хартия, на който били залепени една до друга в един ред три златни махмудии. Кадията погледнал с едното си око жълтиците, станал пречервенял от стола и гневно се извикал:
– Тоз документ тука е фалшив и аз го не приемам!
Хайдук Ганчо се ококорил като керкенез и приклекнал от уплаха.
– Къде тука е втората страница с четирите реда и личния подпис на падишаха? Къде тука е неговия голям печат?
– Че то аз … запелтечил хайдук Ганчо – сигурно съм го забравил!
– Забравил, забравил – допълнил Кадията – искаш да ме метнеш, така ли? Върви и донеси го веднага, иначе ти резвам зелката начаса!
С риска да не остане без глава хайдук Ганчо се затърчал към къщи, за да нелепи още един лист с четири реда златни махмудии, като попътно непрекъснато му се превъртали в главата попръжните: мръсен кирлив фес, ненаситник ни един! С толкова много пари аз можех не само една нива да закупя, а нивите на цяло село. Сега след тоз грабеж ще ми се наложи да мръзна по завоите още години напред. Поганец с поганец! Като видял донесените още толкова много пари Кадията отсякъл:
– И за моята нива, чоджум, ако ми донесеш такъв документ от Падишаха – то взимаш и нея! Аз съм безсилен пред документите на Падишаха!

Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!

Разсъждавайки върху описаните събития в тази приказка стигаме до извода, че през всичките досега изминали столетия винаги мечтата на народите е била да живеят по-добре и по-качествено. Това желание на хората зависело единствено от качеството на ръководителя на държавата. Ако този ръководител е умен, прозорлив, строго следи за спазването на законите и справедливо разпределя благата на държавата, то тази държава има просперитет и уважение, а хората са доволни от това човешко равенство!

Обратно, ако ръководителят на тази държава е майка за едните хора, а мащеха за другите и си позволява да разрешава на определени хора да прескачат законите, сякаш те не се отнасят за тях и незаконно се обогатяват, тогава населението на тази държава се разслоява на бедни и богати хора, нараства омразата и противопоставянето между тях и ако не се предприемат навреме мерки за изглаждане на напрежението, то твърде възможно е да се развият ексцесии между бедните и богатите хора с непредвидими последствия.

Тук веднага трябва да поясним, че никъде в света няма бедни хора, които да мразят онези с многото пари и имоти, които те са събрали с честен труд и по законен начин!

Мразят се открито и с презрение само онези, у които са натрупали богатствата си с далавери, с мошеничества, измами и заплахи.

Това човешко неравенство винаги е било в основата на всички злини и водело винаги до бунтове, въстания и войни. По времето на социализма човешкото равенство у нас беше решено. Всички работещи взимаха еднакви заплати, всички ползваха безплатно образование, безплатно здравеопазване и т. н.

През 1989 година външните и вътрешните перестройчици заявиха, удряйки се в гърдите, че народът ни ще стане десеторно по-добре ако всички държавни предприятия раздържавим, а земята на ТКЗС-тата върнем на старите собственици. Социализмът спрямо тях е глупостта на комунистите, а верния път към човешкото добруване е пазарната демокрация и връщането на капитализма. Какво направи този нов стар капитализъм от цветущата ни родина България? Разграбиха се и се затъркаха до корен всички фабрики и заводи. Перестройчиците изядоха добитъка на ТКЗС-тата, а земята я присвоиха: далавераджиите, ментърджиите и хайдуците. Оставиха трудолюбивия ни народ да чака какви големи пари щяха да плащат новите частници.

Какво излезе от всичката тази уйдурма? В световните класации заехме заслужено следните призови места:

Първо място по най-беден народ в ЕС.
Първо място по най-болен народ в ЕС.
Първо място по най-умиращ народ в ЕС.
Първо място по най-бързо изчезване на държавата от картата на света.

Имайки предвид класирането в горната таблица нека внимателно да прочетем човешката история, за да разберем как отдавна отминалите народи са се спасявали при подобни ситуации, за да преценим дали да последваме техния пример!

Оказва се, че те винаги тръгвали по един и същи път:

Хващали се за ножовете и отпочвала патакламата: Рязане на глави, падане на царства, събаряне на демокрации, подмяна на държавни строеве и ето ти го отново на вратата рошавия тоталитарен режим, на върха на който стоят бедните! Тъй върви светът! Днес са богатите на власт с тяхната си богаташка демокрация, а утре бедните с техния тоталитаризъм. Властта на всички тях продължава толкова дълго, колкото по-малко е лакомията им и обратно!

И ето защо и ние като Юлиус Фучик засега ще кажем:
– Хора, паралии, крадете, но с мярка, ако ви е мил животът, защото…!

Инж. Славчо Колев, гр. Мадан

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close
Close