ИНТЕРВЮРодопската песен

Хамид Имамски: Записи на 150 песни на Радка Кушлева умишлено са били заличени

В събота от 11.00 часа пред Родопския драматичен театър в Смолян ще бъде открит бюст – паметник на именитата родопска певица Радка Кушлева, изпълнителка на химна на Родопите „Бела съм бела, юначе“. По този повод вестник „Отзвук“ покани за интервю инициатора за поставянето на монумента – народния певец Хамид Имамски.

Бихте ли се представили, г-н Имамски?
Аз съм от Триград, по образование съм инженер-лесовъд, завършил съм Лесотехническия университет, магистър по горско стопанство. Амплоато ми от 2 години вече, без да съм го очаквал, е родопската песен. Вече съм част и от телевизия, „Фен ТВ“. Просто не очаквах, че ще има такъв голям интерес към тези стари родопски песни, неглижирани досега.

Вие сте изпълнител на автентични родопски песни, които са свързани с народното творчество на българите мюсюлмани в Родопите.
И не само на българите мюсюлмани. Ние знаем, че има един период от време, за който не искам да говорим на дълбоко, в който много неща са били цензурирани и е нямало възможност човек да изпее истинското име на героя в песента, променяли са се сюжети на песни. Обществеността може би го знае вече, а и аз имам информация лично от дъщерите на Радка Кушлева, които са живи и здрави, че около 150 песни от репертоара на великата Радка Кушлева умишлено са били заличени и ги няма. Точно това са били песните на българите мюсюлмани.

150 песни?
Да, това са думи на Диди Кушлева, дъщерите на Радка Кушлева са участвали даже в издаването на тези песни, записвани са в Националното радио, сега ги няма и някои от тях не можем да ги намерим.
Да продължим с разказа за Вас. Казахте, че водите предаване. Кое е то, по коя телевизия?
Ами вече от месец аз съм част от „Диапазон рекърдс“ и „Фен фолк ТВ“. В ефира „Фен фолк ТВ“ тече едно много интересно предаване, благодаря и на вашата медия, използвам случая да изразя благодарност за интереса и подкрепата. „Гласът на Родопите“ се казва предаването, всяка неделя от 18.00 до 20.00 часа, понякога в частта на поздравите го увеличаваме, защото има много голям интерес. Четвърто предаване престои, радвам се, щастлив съм. „Гласът на Родопите“, бързам да кажа, защото има притеснени мои „колеги“ – аз не съм гласът на Родопите. Идеята за името на предаването е, че това е гласът на всеки родопчанин – от всяко едно село, от всяка една махала, без значение дали е в България или в чужбина, това е гласът на всички нас, това е идеята.

Автор сте на три албума, нали така?
Да, точно така.

„Чеирен са е запалил“ беше първият преди три години, с който предизвикахте голям фурор?
Да, през 2018 г. те, хората, истинските неща ги усещат, имаше представяне тук в Смолян.

След това какво последва?
След това последва вторият албум „Бялен ми вятер дуеше“ с малко повечко песни – 14 песни от всяка част на Родопите. Аз не се спирам и търся песни от всяка точка на Родопите. По-скоро не аз, а те ме търсят, защото аз нищо не подправям, просто нещата ги слагам, както са чути.

Колко автентични песни имате вече в репертоара си?
О, те са много, продължавам да записвам. Те са над 200, аз текстове знам много от моята прабаба, която е герой на много мои интервюта, дори и в книгата ми „Родопа – чрез миналото към бъдещето“. Последният албум е издаден съвместно с Диди Кушлева – дъщерята на Радка Кушлева. Искахме да покажем връзката между старите и новите певци, мисля, че много интересно се получи. Така че за две години станаха три албума и книгата.
Защо за Вас Радка Кушлева е светилото и защо се обърнахте към нея и към творчеството й като към свой учител?
Благодаря за въпроса! Това е сърцето на всичко, за което говорим. За мен всеки певец има някакъв ориентир, не подценявам другите велики имена и родопски гласове, много са, няма да ги споменавам, понеже това, което правим сега,е за нея. За мене Радка Кушлева не е само стил, тя е корифей на родопската песен. „Бела съм, бела, юначе“ е записана в радио Скопие през 1940 г. в радио Скопие. Това малко хора го знаят, тя е живяла в Скопие, тогава е било българско, това е първият запис на тази песен. Първият запис на песента „Руфинка болна легнала“, понеже в нея има текст, който е цензуриран – тази песен днес я няма. Тя е една от онези 150, за които споменах. „Сос ма караш, майчинку“ и т. н. са песни, които много певци имат в репертоара си, но тя е първата певица…

Тя всъщност вади красотата на родопския фолклор пред света?
Точно така. Тук дори не става въпрос само за певец, тя е пример за обединяване на народа. Радка Кушлева – знаем от къде е, тя е от Широка лъка, кръстена е в църквата в Широка лъка. Тя е изпяла песните по един неподправен начин на всеки един в тази планина. За мен това е певец, който не дели хората. Имала е своите неволи по време на възродителния процес, забранявано и е, тя едвам е преодолявала някои неща. Примерно песента „Кадона седи в бахчона“ е променена на „Яла ми, яла, юначе“.

Тоест Радка Кушлева, поради това, че е изпяла родопските песни на българите мюсюлмани по автентичен начин, без да ги променя и е държала да бъдат изпълнявани автентично, изпада в немилост.
Чак в немилост няма как да кажем, защото фолклорът и народната любов е над политиката, над интереси, но за мен е меко казано интересно – толкова години една улица да няма на нейно име.

Да се върнем на въпроса! Кое Ви накара да поемете инициативата да бъде поставен бюст – паметника?
Да, поне нещо, с което ние, фолклористите, да изразим признателността си. Много певци неофициално ме подкрепят. Паметникът ще бъде поставен на Новия център, пред театъра в градинката под паметника на Николай Хайтов, на площадчето до знамената, на много хубаво место. Това е нещо, което тя заслужава, и заема едно достойно място.

Кога ще бъде церемонията, от колко часа, кои ще присъстват?
Програмата е малко плаваща, предвид обстоятелствата, в които сме момента, но ще я редим на място, понеже сигурно ще има хора, които ще искат да изразят своето уважение в момента. Използвам случая да поканя цялата общественост от 11 часа в събота. Ще присъстват кметове на общини, кметът на община Смолян, надявам се и областният управител, певци, колеги. По-нататък мислим да направим концерт. Паметникът ще бъде осветен от свещеник, както си му е редът, и хора, които изявят желание да изпълнят нещо от нейния репертоар, или да кажат нещо, ще могат да го направят. Ще присъстват и двете й дъщери, благодаря им за благословията и за подкрепата. Между другото те научиха доста късно за кампанията, която подех. Песните ни свързаха, нищо друго. Паметникът е готов от една година, няколко пъти се готвихме да го открием, но заради епидемичната обстановка в страната, го отлагахме. Един път обявихме една дата – 12 юли, когато е рождената дата на Радка Кушлева, но тогава забраниха всичко, мерките не позволиха да правим нищо.

А тази година през юли, когато се навършват 95 години от рождението на Радка Кушлева, Вие предвиждате ли нещо за нея в Смолян?
Мисля, че нещо трябва да бъде направено, но какво и къде, не е решено. Около мене има много колеги фолклористи, с които често се събираме и говорим на тази тема.
Вие сте изучил и животаq и творчеството на Радка Кушлева, тя е починала през далечната 1977-ма година, твърде млада, на 57 години.
Да, след концерт във Велико Търново.

По този повод моля да разкажете повече за нея, тъй като по-младото поколение едва ли знае много неща за нашата именита родопска певица Радка Кушлева.
Аз ще се опитам в няколко изречения да кажа нещо, което отлично знам от преките й наследници – от нейните дъщери, с които имам щастието да се чувам, да се виждам и да общувам. Радка Кушлева е била един уникален човек с голямо „Ч“! За нея винаги човекът, който е стоял срещу нея, е бил наравно с нея, тя не е делила хората по никакъв признак, особено когато става въпрос за Родопите и за родопчани.

Колко песни, колко албума има, къде се съхраняват, колко са в Златния фонд на Българското национално радио?
Тя е единствения родопски певец, който няма махала и населено място, в което да не е стъпила. Заедно с нейните сестри Кушлеви е имала концерти във всяко едно родопско село, във всяка една родопска махала. Едва ли не са ги карали навремето и с мотори. Тя е направила квартет със своите сестри, а по късно този квартет става секстет заедно с дъщерите й. В този състав обикалят страната, и в чужбина са пътували. Има интересни случаи, както ми е споделяла една от дъщерите й. Отива на концерт в село Върбина през шейсет и някоя година. Влиза в читалището и вижда само мъже. Ядосва се и казва: „Променяме програмата, след концерта аз се наемам да направя още един – само за жени, така че всички да почувстват силата на родопската песен. Родопската песен не е само песен, тя е много повече…

Тя е философия.
Да, тя е начин на живот, зареждане, тя е и лек. Знаем, че когато някой е отчаян, казва: „Изкарай ми една, да ми олекне!“. Родопската песен не е само музика. Аз затова и навсякъде искам да го покажа. Неслучайно в една от рубриките ми, в която изпявам песента, след това разказвам сюжета – къде и какво се е случило, живи ли са наследниците на тези хора. За мен, на фона на великите имена, без да подценявам никой от колегите певци на Родопа планина, тя е първа във всичко. Много искрено го споделям, за мене тя е много нужна и в днешно време, гордея се, че подех инициативата. Но тя не е само мое дело, бързам да благодаря на десетките в чужбина, които от там пращаха средства за паметника

Къде е изработен паметникът?
Всичко е изработено тук – известният смолянски скулптор Павел Василев – той изработи главата. Мисля, че паметникът ще се хареса на всички и ще краси Смолян. Камен Табаков – известен каменар в Смолян – той направи постамента. От най-скъпия мрамор е направен. Това е най-малкото признание, което тази велика личност може да получи. Дори и Вие имате малко „вина“, защото, когато в неформален разговор говорихме с общественици, знаете, на представянето на първия ми албум „Чеирен са е запалил“ и имаше диспут къде да бъде поставен паметникът, Вашата идея беше да бъде в Смолян. Така че бързам и на Вас да благодаря!

И аз благодаря за признанието.
Интересното е, че този паметник не е подкрепен от нито една държавна институция, ние не сме ходили да искаме средства или да молим, но пък бързам да благодаря и че никой не ми е попречил. Благодаря на Община Смолян, на г-н Мелемов, на архитектите – нито сме били познати, нито сме имали лични контакти. Общинският съвет гласува единодушно за паметника. Това означава, че Радка Кушлева има място в сърцето на народа. Трябваше нещо да направим, защото тя е една от великите личности, които е раждала Родопа планина.

 

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close