Фотографът-полицай Ивайло Бурдев: В природата всичко е реално, не можеш да излъжеш обектива

Фотографията е изкуство, един мироглед и начин на изразяване, а не просто натискане на копчето на апарата. А какво намира един бивш полицай в това изкуство – намира равновесие от напрежението в реалния живот, намира спокойствие и най-важното – вижда истинското, неподправеното в хората и природата. Това сподели Ивайло Бурдев, който допреди няколко години ръководеше Районното управление на МВР в Златоград. „Фотографията ме спасява от злобата. И до ден днешен аз не мога да мразя, не мога да злобея”, допълва бившия полицай, който след 22 години като криминалист, продължава да запечатва моментите от живота.

Той обикновено снима състояния – на природата и на хората, но задължително без предварителни уговорки. Не крие, че природата му е любима тема за фотография, защото там всичко е реално, не можеш да излъжеш обектива, а и се чувства добре и отпочинал. „Когато бях полицай, снимането сред природата компенсираше стреса в работата и това успя да ме съхрани”, вмъква Бурдев.

„Това, което виждате от моите фотографии, е едно към едно с това, което аз съм видял. Използвам много малко фотошоп – само за корекция на светлината. Кадрите са реални, истински, така както аз съм видял момента”, разказва още бившият полицай. Преди самото снимане в природата задължително си прави план – какво точно ще се снима, за да може да се подбере правилната техника. Смята, че човек се ражда с това изкуство, но задължително трябва да го доразвива. От малък е харесвал фотографията, но започнал да вниква в тънкостите като студент в Минно-геоложкия университет. „Първите години може да правиш много снимки, но от тях да избереш само една или две. Но с течение на времето се научаваш къде да застанеш, да си набелязваш целите. И човек се научава да усеща. Например – кога есента ще е най-шарена, най-цветна. А това време трае около една седмица”, споделя златоградчанинът.

Обикаля самичък сред природата, защото, както казва, не всеки може да го изтърпи с постоянното спиране на колата, слизането, нагласянето на обектива и правенето на снимките.

Тази есен решил да снима района около Смолян. „Направих си една хубава обиколка Смолян – Пампорово – Стойките – Широка лъка. Получиха се много хубави кадри. Есента беше разкошна към Пампорово. Имах желанието да снимам Кайнадина, но слънцето беше много ниско. Реших да отида и по пътя за Рудозем през Фатово, където има невероятна природа. Опитах се да мина от там и се отказах заради дупките, много са“, със съжаление допълни Бурдев.

Няма събитие в Златоград, което да не е запазено от обектива на фотографа-полицай. Негови снимки има на магнити, на календари. А двете самостоятелни изложби, които направи преди няколко години, са дарени на Община Златоград и красят фоайето на административната сграда в центъра на града.
„Хората, които снимам, са без предварителна подготовка, за да може снимката да стане жива, да покаже настроението. Една снимка – на хубава жена, предизвика доста коментари, защото тя беше с носия и със слънчеви очила. Коментиращите негодуваха, че тя е снимана с очила. Но много малко хора могат да стоят естествено пред обектива, когато ги предупредиш, че ги снимаш и всичко става неестествено. А при моите снимки хората не гледат в обектива, те просто са в техния си момент, в техния свят. Точно така се улавя настроението на хората – радост, тъга, любов…”, продължи да разказва майсторът на обектива и показва снимката на малката Ива, която държи в ръчичката си къшей хляб, а сега е 12-токласничка и с трепет очаква абитуриентския си бал.

Последната изложба на Ивайло Бурдев е през 2016 г. в Клуба на културните дейци в Смолян – „Златоград – един друг свят“. В нея той представя 50 фотоса на природата, хората и традициите в родния град. След толкова години зад обектива той вече е убеден, че когато постоянно снимаш, това се превръща в начин на живот.

Печелил е първа награда в конкурс за традициите в България през 2005 г. със снимката „Стара Марта” – прескачане на огън. А през 2015 г. се включва в конкурс на National Geographic… и също печели първа награда сред 2 500 участници.

Пред фотографа винаги е стояла дилемата дали да превърне фотографията в бизнес, или не. И още се двоуми, защото там където се намесят парите, изкуството загива.