Фойерверките заглушиха „Христос воскресе“: Една нощна заря превърна смирението на Смолян в оглушителен скандал

Десет минути фойерверки — толкова продължи „празничната“ заря, която в нощта на 20 април 2025 г. оглуши камбаните и хората пред катедралния храм „Св. Висарион Смоленски“ в Смолян. Пиротехническият спектакъл превърна най‑тихия православен миг — пасхалното „Христос воскресе!“ — в акустичен шок, който и днес тресе социалните мрежи, институциите и самата Църква.

„Тътeнът беше като война“

„Сякаш започва война; няколко деца се разплакаха, бабите подскочиха, поповете спряха да пеят.“ – възмущението на Атанас Найденов във Фейсбук казва всичко.

Той добавя, че десет минути никой не е чул камбаните и „смирението ми пропадна вдън земя“.
„Грозно! Дори просташко!“ – отсича Ангел Шеев. „Адски грозно и се чуваше чак на Стария център“, допълва Иван Згуров. Гневът на миряните нямаше да бъде толкова голям, ако зарята беше изстреляна след словото на епископ Висарион и празничния звън на камбаните; вместо това тя го заглуши.

На този фон Община Смолян лаконично заяви, че не е организатор на зарята, което предизвика лавина от реплики „А кой тогава?“.

 Семейство Баткови пред храма сред другите миряни

Фамилията Батков и храмът

Критиката дойде с особена тежест от Тодор Т. Батков, който е син на Здравка Баткова – председател на УС на Сдружение „Св. Висарион Смоленски“, юридическия собственик‑строител и настоятел на катедралата. Здравка Баткова и съпругът й, адвокат Тодор Батков‑старши, дариха основната сума за построяването й. В полунощ на Великден синът, майката и бащата стояха редом с останалите миряни, когато „залповете заглушиха камбанния звън и смутиха вярващите, включително мен и семейството ми“, както написа Батков‑младши. Фактът, че управляващите храма категорично не знаеха за зарята, отряза една възможна следа: ако не са храмът и не е общината, кой е дал сигнал за начало?

Митрополит Николай: „Заря има на много места“

Катедралата е под юрисдикцията на Пловдивската митрополия. Нейният предстоятел, митрополит Николай, още през 2016 г. защити пасхалната пиротехника, напомняйки, че „заря има на много места — в Гърция, Русия и други страни на православния свят“ и че е естествено някой да се подразни. Когато смолянската нощ беше осветена без знанието на настоятелството и на общината, логичният извод е, че идеята вероятно е дошла от самата митрополия и е изпълнена от външна пиротехническа фирма.

Поглед отвъд Родопите

Пасхални пукотевици далеч не са български прецедент. В Чиос, Гърция, традицията кара две енории да обстрелват взаимно камбанарии­те си с хиляди ракети; във Филипините фойерверки озвучават ранната утрин на ритуала „Salubong“, а в Мексико навечерието на Великден често завършва с взривяването на картонени чучела на Юда. Общото между тези практики е, че гърмежите са отделени във времето от самата литургия и не заглушават изричането на „Христос воскресе“.

От дима към отговорността

Зарята не е идея на настоятелството и не е организирана от общината, но Пловдивската митрополия от години поддържа позитивна позиция към пироефектите на Великден, поради което стрелките сочат именно към нея или към хора, получили нейната благословия. Когато обаче тържествеността преглъща самия литургичен глас, тя се превръща в шум за сметка на смисъла.

Докато институциите мълчат, най‑силно отекват не залповете, а думите на едно уплашено дете пред храма: „Бабо, нали е грешно да крещим, когато дядо поп казва ‘Христос воскресе’?“. Това е истинският камбанен звън, който никоя заря не успя да заглуши.