Advertisement
ЛИЦА

Емил Енчев на 70 години

На 16 януари поетът и писател Емил Енчев навърши 70 години. По случай своя юбилей творецът от Девин получи поздравителни адреси от председателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов и от областния управител на Смолян Стефан Сабрутев. А кметът на Девин Здравко Иванов поздрави лично поета в присъствието на всички началник отдели в общинската администрация, заместник-кметовете Дияна Чаушева и инж. Николай Юруков, секретаря на общината Елка Станчева и председателя на Общински съвет Наташа Василева.

„За мен е изключително удоволствие, както от свое име, така и от името на Община Девин да отправя сърдечни поздрави по случай Вашата 70-годишнина! Приемете искрените ми пожелания за здраве, щастие, благоденствие и творческо дълголетие! През годините Вие изцяло сте отдаден на магията на поезията и словото. Носител сте на десетки литературни награди и успявате да впечатлявате многобройните си почитатели с всяка следваща творба.“ Именно Вие сте автор и на текста на химна на нашият град „Молитва за Девин”, който внася магнетичен заряд на всеки празник и значимо за общината ни събитие“, каза в поздравителния си адрес кметът Иванов.
Кметът на Девин пожела на Енчев още много творчески успехи, като му подари и картина на художничката Елена Добрева.

„Завършвайки четенето на поредната и с очакване на следваща творба на един човек от Родопите, ще помолим вятъра да спре за малко, за да чуем песента на поета. Но както и да погледнем към творчеството на Емил Енчев, то за него със сигурност и увереност можем да кажем, че си остава един нежен, силно чувствителен и понякога до болка раним лиричен поет.“ – написа в своя поздравителен адрес Васил Войнов – председател на „Народно дружество Родопи“.

Въпреки неговия на моменти рядко хапливо-грапав език и особено характерен говор, останал от един отминал период като следоперативен дрезгав глас (с който някога е пял звучни мелодични песни), то сегашните му остри слова са като безброй призматично пречупените светлинни лъчи, преминаващи през сърцевината на Планината, през воала на планинските мъгли от връх Гребенец.“ – отбелязва Войнов.

И припомня, че за него Боян Ангелов пише „Емил Енчев успява да улови с ненакърнените си сетива онази светлинка, която проблясва като жаден лъч през мъченията и несретата, през отчаянието и безсилието, затрупали ни с коварната тежест“. А поетът Ефтим Ефтимов казва: „Емо е истински и неподправен“.

„Има поети – текстописци, които не са чак толкова известни, но пък са истински и натурални, защото са усетили музиката на живота, който всички ний в несрета или в охолство, в дефицитна скромност или в охолно разточителство вегетираме, мрем или живеем“, изтъква Войнов.

Енчев прозря, че не е нужно да се поправя истинския живот. И че не е нужно да пълзиш, за да бъдеш възхваляван или награждаван като „почетен“, а е нужно единствено да бъдеш „почтен“ към другия, защото времето е барометърът, което ще отсее плявата, за да остане чистото зърно на мисълта в паметта на скитащите се четящи и разсъждаващи на ум несретници.“ – отбелязва още председателят на „Народно дружество Родопи“.

„Нека му пожелаем много, много здраве, късмет, берекет и творческо благоденствие, при което музата на твореца да го спохожда все по-често, а и всички зрящи да можем да четем и всички чуващи да можем да слушаме наситените с емоции негови разкази, текстове на песни, пиеси или романи. И нека молитвата от химна за родопския слънчев и топъл Девин, написан от Емил Енчев, се сбъдне: „Девин – обич и тревога, сгушен в шепите на Бога. Честният ти кръст от Карлък бди над теб!“

„Отзвук.БГ“ пожелава на Емил Енчев здраве и творческо дълголетие, и чрез своето перо да продължава да търси истината в дълбините, от които да извади най-ценния бисер – метафората на живота.

Емил Енчев Михайлов е роден на 16.01.1953 г. в гр. Търговище. Завършил е ИТ „Карл Маркс“- Смолян. Бил е работник в химическата промишленост, учител, работил е и в областта на културата, в „Горубсо“ – Мадан. Автор е на много книги, сред които: „Голо момче“ (1989), „Нервна почва“ (стихове, 1991), „Нямам очи за небето“ (стихове, 1993), „Сляпа кръв“ (стихове и пиеса, 1997), „Грапави разкази“ (1998), „Сезони“ (1999), „Рани. Стихове и една поема за светлината“ (2000), „Невъзможна нежност“ (стихове, 2001), „Метаморфози“ (разкази, 2003), „Сетива“ (стихове, 2004), „Стихове за дечица“ (2005), „Корени от небето“ (2008), „Ереста на светлината. Стихове по картини и една пиеса“ (2012), „Разкази от живота“ (2012), „Белези“ (разкази, 2014), „Когато реката мълчи“ (разкази, 2017). Член на Съюза на българските писатели.

Носител на национални литературни награди, сред които втора награда на националния поетичен конкурс „Свищовски лозници“ – 2004 г.; плакет „Ранен Пегас“ за стихосбирката „Сетива“ – 2005 г.; наградата на Съюза на българските писатели „Кристален Пегас“ за драматургия на детската пиеса, поставена в Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“ – „Приказка за Коледа“ – сезон 2006-2007 година и др.

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button

Adblock Detected

Не можете да сърфирате в Отзвук.БГ, ако блокирате рекламите в сайта!