Джуди Халваджиян: Няма как демокрацията да функционира в общество от ретранслатори

Джуди, позволете ми да изразя моята лична признателност за изпратените 5 фотоса с лика на Милен Цветков, които ще се постараем да монтираме на билбордове в нашия район. Какво е посланието с лика на този достоен баща, мъж, гражданин и журналист?

Уважение и завинаги спомен за него.

Мисля, че най-доброто интервю с Бойко Борисов е на Милен Цветков. Какво е мнението Ви за медийната среда у нас?

Не бива в журналистиката всичко да е подчинено на: “Хляб и зрелища” с цел повишаване на рейтинга. Журналистиката не трябва да е подчинена на интереса на ниското интелектуално ниво на голяма част от аудиторията, заменяйки високият регистър на езиковата култура с уличния език, говорене и писане, за да бъде достъпен за тяхното интелектуално ниво предлаганият продукт.

Преди много столетия, именитият философ Киркегор бе казал, че най-добре се преодоляват критични кризисни моменти чрез хумор, ирония и самоирония. Как Ви хрумна създаването на тази великолепна група?

С много желание, труд, и видима възможност за нужда за развитие и разпространение на информация в България.

Каква е оценката Ви, за управлението на Бойко Борисов! Той казва в интервюто с Милен, че ще се бори за шестица.

Според мен е под шестица, такава е и оценката, която ЕС поставя на управлението на г-н Борисов. Във всички доклади, доколкото съм запознат, има препоръки за подобряване на работата на една или друга институция.

А по-обективна оценка от тази на ЕС никой в България не може да постави, поради пристрастността на привържениците му и неговите противници.

Някога Петър Увалиев бе казал, че истинската демокрация функционира там, където качеството е преодоляло количеството“. Ще се случи ли това някога у нас?

Вярвам, че това ще се случи, тъй като се полагат много усилия в посока образование! Една китайска мъдрост гласи: „Ако мислите за един ден напред – вземете си храна! Ако мислите за една година напред – посадете дърво! Ако мислите за сто години напред – образовайте децата си!“. Мисля, че тази мъдрост съдържа в себе си всичко, което може да се каже по темата. А що се отнася до демокрацията, това е безспорно, няма как тя да функционира в общества с нисък интелектуален праг и първичен начин на мислене или в общество от ретранслатори, т. е. позицията им по един или друг обществен въпрос да се формира от телевизията, радиото, вестника или социалните мрежи, или на принципа “една жена каза!”

70% от хората у нас не гласуват. Не е ли това вид участие в изборния процес?

Да, това също е вид участие в изборния демократичен процес. Когато активността е ниска, е нисък и прагът за преминаване на четирипроцентовата бариера. При активност 30%, т. е. при гласували около 1,5 милиона избиратели от 3.5 – 4 милиона, имащи право на глас, за да попадне дадена партия в парламента, й трябват около 50 000 гласа. Ако гласуват повече от 30%, скача прагът и на дадена партия ще й е нужна по-голяма електорална подкрепа, за да мине този праг.

Защо се провали дясното?

На този въпрос много хора са се опитвали да отговорят, но почти никой не е успял да даде изчерпателен отговор. Моето обяснение е, че дясното се разцепи, поради проповядването на социалистическа идеология от хора, които се афишираха като десни политици, и които и днес, опрени на популизма, се заиграват с малограмотната и неграмотна маса избиратели, продължавайки да се смятат за десни. Какво имам предвид. “Не можеш със закон да направиш бедния богат, без да направиш богатия – беден.“ Правителството не може да даде нещо на някого, без преди това да го вземе от някой друг. Не можеш да увеличиш богатството, разделяйки го и раздавайки на хора, които не са се трудили, за да им се харесаш. Общество от хора с равни блага никога не е имало, няма и няма и да има. Всяко проспериращо общество се е превърнало в такова, защото е имало някой, който им е бил пример за подражание. Хората са искали и са се стремили да са като него – водача и лидера, който е водил, тикал, дърпал и т. н. обществото напред, за да се превърне то в проспериращо. Този някой се е трудил здраво, без да се пести, за да накара цялото общество да се труди като него, без да се пести, чрез личния си пример. Това е цивилизационният успешен обществен модел. Всичко друго е популизъм, т. е. лъжа, празни и изчерпани от съдържание обещания, които на практика не са реализуеми. Ако някой получава без да се труди, друг трябва да се труди без да получава. Според мен родителското тяло трябва да промени отношението си към образователната система. Образователната система трябва да произвежда и подава на бизнеса качествен продукт.
Тогава държавната хазната ще е много по-пълна, откъдето ще се повиши по естествен път жизненият стандарт в държавата. А не по изкуствен със заеми, задължавайки поколения наред да ги връщат, за да живее добре настоящото и управляващите да се радват на обществената подкрепа и медиен комфорт.

Отправил съм покана за гостуване в Смолян към Вас и талантливата Ви група. Кога ще бъдем ощастливени от присъствието Ви?

Благодарим.

Ние не притежаваме култура на свободата, мисля аз! А Вие?

За свободата е писано много и според мен ще продължи да се пише, тъй като тя е най-висшата цел на всяко цивилизовано общество и за всеки човек. Употребата на общ знаменател и етикетирането на едно или друго общество е белег на ниска култура. През 2015 г., ако не се лъжа, г-жа Меркел каза, че да се казва, че германците са само добри или само лоши е недопустимо, както е недопустимо да се казва, че българите са само лошо или само добри. Думите й могат да се отнесат и към свободата. Още след Освобождението през 1878 г., вследствие на Руско-турската, явила се освободителна за нас, война, българите са подценявани в интелектуално отношение. В смисъл, че не разбират значението и не могат да оценят свободата. Същото подценяване циркулира в общественото пространство и днес, с което не съм съгласен. Непонятно ми е, че заради една неприятна за ухо и око случка или събитие, веднага „българинът“ е заклеймен и българското общество е поставено под общ знаменател като нецивилизовано, необразовано, неспособно да цени и оцени свободата, и че няма култура на свободата. Колкото повече нивото на образователната ни система се повишава, толкова повече се повишава общественият интелектуален праг, а оттам и културата на свободата. Апропо, всяко общество притежава култура на свободата, дори и най-първичното, тъй като тя е съотносима към неговото интелектуално равнище, към неговата ценностна система, житейска философия, светоусещане и най-вече към неговото разбиране за свободата.