През 2024 г. броят на жителите на област Смолян намалява с още 1 120 души в резултат само на естествени процеси – раждания минус смъртни случаи. Коефициентът на естествения прираст е ‑12,3 ‰ срещу ‑7,3 ‰ средно за страната. Най-ниската стойност в рамките на областта е отчетена в община Баните (‑23,8 ‰), а „най-добрите“ показатели са в Доспат (‑8,2 ‰) и Мадан (‑9,4 ‰). Смолян остава единствената област без нито едно мъртвородено дете, но раждаемостта е най-ниската в България – 5,3 ‰ при 8,3 ‰ за страната.
Официалните данни на Националния статистически институт показват, че населението на областта се е свило от 103 532 души през 2019 г. до 92 107 през 2023 г. – спад с 11 % само за пет години. Коефициентът на естествен прираст в този период не излиза от отрицателната зона (от –9,7 ‰ през 2019 г. до –11,8 ‰ през 2023 г.), а общата смъртност остава една от най‑високите в страната.
Картината се влошава от изселването. През 2023 г. 1 784 души са напуснали област Смолян; близо 15 % от тях – директно в чужбина, а над 530 – към област Пловдив. Така нетната миграция практически „дублира“ отрицателния естествен прираст и ускорява обезлюдяването.
В края на 2024 г. делът на хората на 65 + години достига 30 % – третият най‑висок показател след Видин и Габрово. Само година по‑рано този дял беше 28,9 %, което показва темпо на стареене, изпреварващо средното за България и почти 9 процентни пункта над средния европейски показател (21,3 % за ЕС‑27).
Сривът на трудоспособното население (‑2,6 % само за 2024 г.) вече води до недостиг на работници в ключови сектори като минната промишленост, дървообработването и туризма. Училища в планинските села затварят или преминават на слети паралелки, а местните болници изпитват критичен недостиг на медицински персонал. Цената на поддържането на базова инфраструктура на глава от населението расте, което изтощава бюджетите на малките общини.
Експертите очертават комбинация от негативни фактори: ограничен достъп до големи пазари, деиндустриализация след 90‑те, хипо‑урбанизационен модел (линейни селища по тесни долини) и традиционно висока външна миграция към Гърция, Испания и Германия. Анализ на Варшавския център за източни изследвания предупреждава, че България е „на ръба на демографски колапс“, а Смолян е една от най‑уязвимите периферии.
Областният управител Захари Сираков и кметове настояват за пакет от целеви стъпки – стимули за дистанционна работа, субсидии за планинско земеделие и безплатни детски градини. През 2024 г. бе обявено, че няколко министерства ще координират общ план за социални услуги и иновации в Радопите, но конкретен бюджет още липсва. На национално ниво действа „Актуализираната стратегия за демографско развитие 2012–2030“, но критиците напомнят, че липсва „последователност и приемственост“ между правителствата.
Ако сегашният естествен прираст (‑12 ‰) и нетната миграция (около –18 ‰) се запазят, област Смолян може да се свие до под 80 000 жители още преди 2030 г. – ниво, сравнимо с населението след Балканските войни. Това би затруднило критично поддържането на базова публична инфраструктура и може да превърне части от Западните Родопи в „демографска пустиня“. Необходими са интегрирани мерки – от подкрепа за семейства и „зелени визи“ за привличане на работна сила, до ускорено изграждане на пътна и цифрова свързаност – ако Смолянска област иска да избегне тази прогноза.
