Другият път като ви кажат, че пет поредни избора за две години било загуба на време и че избори до дупка нямало да доведат до нищо особено, спомнете си събитията от вчера и последните дни.
От бомбата с цел почетно пенсиониране на Гешев, през катарзиса на Габриел, разбирай ГЕРБ и ДПС, до късането на опашки от страна на Гешев и Сарафов.
Истините, които ние всички знаем, но е добре да ни ги кажат и по телевизора. А именно, че разделението на властите у нас е сведено до два центъра- Банкя и Росенец, или беловодски път- според сезона.
Грозната истина за българския политически модел под формата на обвинения, заплахи и самопризнания, излезе на светло единствено благодарение на тези така излишно скъпи избори, на това “безвремие”, както обичат да го наричат говорителите на статуквото.
Готова съм да плащам цената на това безвремие всеки ден.
Иначе оставаме в оная стабилност, в която Гешев е радост, а двамата с Борисов си говорят на “шефе” и “брат ми”, и спорят кой по-добре се прави на луд.
Държавата на “ти си го избра”. На “Ало, Ваньо”, на опраскването, на джуджетатата, на “мене няма кой да ме накаже”.
Тази държава, в която онова дето “си се върти с 200”, си го отнасяме всички ние.
Предпочитам безвремие и да пада къщата от карти. Зрелищно. После ще санираме…
