Здраве

Д-р Татяна Лукова: Жажда, лесно уморяване и често уриниране са симптоми за диабет

В Смолянска област болните от диабет са 6 080 души

Д-р Татяна Лукова е от Смолян. Завършва медицина в Медицинския университет в Пловдив през 2000 г. От януари 2001 година работи в МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“. Десет години е лекар в Първо вътрешно отделение. От 2012 г. работи в отделението по ендокринология. Първата й специалност е вътрешни болести. Сега е специализант по ендокринология.

Д-р Лукова, последните години специалистите все по-често алармират, че по отношение на диабета вече сме в пандемия, толкова ли е притеснително положението?
Да, това е така. През последните години се увеличава броят на болните с диабет и лошото е, че се наблюдава изява на заболяването в много по-млада възраст, отколкото досега. Диабетът може би е едно от най-значимите социални заболявания, наравно със сърдечно-съдовата патология. Това е така във връзка с усложненията, които причинява.

На какво се дължи това, че все повече млади хора се разболяват от т.нар. захарна болест?
Основна роля може би има генетичната предиспозиция. При болни родители задължително и децата отключват диабет, а всеки иска да има детенце, освен това са рисковите фактори, начинът на живот, околната среда. Но основното е наследствената предиспозиция за тип 1 диабет, която е в детската и младата възраст.

В тези случаи може ли да предпазим по някакъв начин децата или поне да се отложи заболяването в по-зряла възраст?
Не, в тези случаи трябва да се провежда постоянен контрол, но веднъж появил се, диабетът е за цял живот.

А начинът на хранене, може ли да забави заболяването, кои са най-вредните храни?
Превантивно диабетът е част от метаболитния синдром, който включва артериалната хипертония и затлъстяването. Това означава, че факторите, които са за тези две заболявания, са рискови за отключване и на диабета. Обаче това не е толкова важно за детската възраст, тъй като тютюнопушеното, приемът на по-мазни храни, заседналият начин на живот са все рискови фактори, които водят до тях.

А какви са първите симптоми?
Първите симптоми основно са лесна уморяемост при минимални физически усилия, сухота в устата, жажда, често ходене на тоалетна по малка нужда, пиене на голямо количество вода. И налице ли са тези симптоми, задължително трябва да се изследва кръвната захар и от там насетне да се прецени дали се касае за диабет или за нарушен гликемичен контрол.

Има два вида диабет – тип 1 и тип 2, каква е разликата между тях?
Относно клиниката и протичането разлика няма. Тип 1 е предимно диабет на младата и детска възраст, докато тип 2 се открива в по-зряла възраст. При установяване на заболяване не е задължително веднага да се мине на инсулин. Има и т. нар. перорални средства, т.е. лечение на диабета с хапчета. Тип 1 задължително се лекува с инсулин, докато при тип 2 първо може да се опита с перорални средства и след това да се премине към инсулин. При някои пациенти директно се минава на инсулин, но е много важно спазването на хранителен и определен двигателен режим. За съжаление излекуване няма. И за това е социално значим и има висок процент инвалидизация. В резултат на усложненията много по-често се наблюдават сърдечно-съдови заболявания – остър инфаркт на миокарда, и от страна на мозъка – острите инсулти. Това са най-тежките усложнения. Отделно са другите – засягане на бъбреците с развитие на диабетната нефропатия, засягане на очите – с развитие на ретинопатията и на периферните нерви – диабетната полиневропатия, която е неизбежна.

Възможно ли е да се избегнат тези усложнения?
Могат да се избегнат при добър контрол и самоконтрол. Много е важно пациентът сам да следи състоянието си. Всичко зависи от това да спазва определен режим, определен начин на хранене и стриктен контрол ли провеждане на правилно лечение.

Имате ли случаи, когато години наред един пациент има диабет, но никога не е бил изследван?
Да, често се наблюдават такива случаи. Когато не са насочени правилно, а по селата хората нямат възможност постоянно да посещават личните си лекари. За да се установи диабетът, най-малкото трябва да има клинична лаборатория, или най-малкото един глюкомер. Всеки казва лесно се уморявам, лесно се задъхвам и най-напред се тръгва да се изследва кардиологична патология и да се търси сърдечна недостатъчност. Жаждата и сухотата в устата е много насочващо, но не при всички се проявява.

Ако един болен спазва всичко стриктно, каква е прогнозата?
Много добра, може да живее дълги години. Не е толкова обричащо заболяване, но всичко зависи от желанието и волята на пациента – дали ще спазва всичко стриктно или не. Много често си казват: „Аз сега ще си хапна, голяма работа, като се наям, ще си направя малко повече инсулин и всичко е наред“. Но не е наред. Много често имаме и случаи, при които пациентите предозират инсулина и получават хипоглекимия, което е много страшно и опасно.

Какво е нивото на лечение в България?
Мисля, че е сравнително добро, дори много добро. Вече има много медикаменти на пазара, които са утвърдени на базата на клинични проучвания не само в България, а и в целия свят. Лечението е съвсем достъпно за нашите пациенти.

Къде стои Смолянска област по отношение на болните?
Смолянска област е на едно от водещите места по отношение на диабетно болните, наравно с патологията на щитовидната жлеза, поради това, че сме в по-йоддефицитен район. А и храната – картофи и ориз, която основно се консумира в областта, за диабетиците е много вредна. Нашият край е беден край. Какво ядат на село – основно картофи, боб и ориз.

Каква е последната статистика за Смолянска област?
По данни на българското дружество по ендокринология в Смолянска област болните от диабет са 6 080, както и 22 деца.

Къде се лекуват основно болните от диабет?
Освен отделението по ендокринология в смолянската болница, диабетно болните се лекуват в Мадан и Девин – вътрешните отделения.

От няколко години в отделението в МБАЛ – Смолян, съществува обучителен център, на какво учите пациентите?
През обучителния център минават всички пациенти, особено тези, които идват за първи път, които са новооткрити диабетици. Обучават се как трябва да се хранят, движат, кога и как да пият лекарствата. Особено внимание се обръща на зареждане на писалките с инсулин и къде да ги бият, колко време преди хранене и пр., защото различните инсулини имат различна продължителност на действие.

На колко години е най-малкият пациент?
При нас в отделението постъпват пациенти над 18 години. Децата са в педиатрично отделение, но може би на 2 или 3 години е най-малкият пациент.

Advertisement
Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!
ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ!
Close
Back to top button
Close
Close
Close