ГОРЕЩА ТЕМАИНТЕРВЮ

Д-р Мони Турналиев: Ваксинирайте се! Ако се надявате, че няма да се срещнете с Covid-19, правите груба грешка

Д-р Турналиев, Вие бяхте един от първите, който се срещна с Covid-19, как го прекарахте и как се чувствате сега?

Прекарах го общо взето леко към средно тежко, с нарушения на равновесието, вестибуларни нарушения, които са характерни и при други вирусни заболявания, не само при Covid. Може да стане неврит на вестибуларния нерв и на слуховия нерв, със световъртеж, дисперсия, стомашно чревни проблеми, без пневмония, което е по-редкият вариант. Справих се бързо, но възстановяването е много бавно. Това се доказва и в световния опит. Постковид синдромът е строго индивидуален. Самото боледуване е индивидуално. На един човек засяга сърце, на друг – бял дроб, на трети засяга стомашно-чревен тракт, централна или периферна нервна система, или комбинация от тези фактори. Хората се чувстват като претрепани като след тежък физически труд, все едно са работили седмица без да спират да копаят. Една тотална умора има, която отзвучава много бавно. Това е много характерно и е нещо ново, което се вижда.

Как се справяме с това предизвикателство, според вас, ние като общество, като държава, като власт на местно ниво, като система на здравеопазването?

Моето лично мнение е, че нещата вървят добре на фона на обстановката и опасността, която имаме. Главната заслуга несъмнено е на лекарите и сестрите в държавните болници, които издържаха – т. нар. бивши окръжни болници, или сега многопрофилни болници, където има инфекциозно отделение и пулмолози. Това са колегите, които изнасят най-тежкото, които не седят по цяла вечер на телевизионните екрани и не се виждат, но всъщност вършат един къртовски и доста рискован труд. Вероятно след това ще ни трябват психиатри и невролози, защото пораженията върху психиката на хората са много тежки. Като колективна психоза и като колективна истерия е много тежко. Аз казах още и при първото интервю, че пораженията от стреса и загиналите от стрес ще са много повече от загиналите от Covid, тъй като стресът е масов убиец и той е убиец по друг начин. Първата реакция, която се случи в България беше паническа – да затвориш планината, да не ходят хората в планината беше доста паническа и глупава реакция. В парковете да сложиш регулировчици да не сядат по пейките също беше пресилено, но явно неизвестността довежда до такива реакции. Не е нещо трагично, просто е прекаляване с някои неща. След това се видя, че доста колеги епидемиолози разгърнаха учебниците, показаха какво е въздушно-капкова инфекция, показаха, че това, което идва от Китай, не е с толкова висока смъртност, заболеваемостта е висока, т. е. всички ще лапнат вируса,някои ще се разболеят, други не. Общо взето в България гражданите спазват мерките. Трябва да се слушат хората, които излизат с името си и дават прогноза с име. Когато четеш в интернет някакъв материал и под този материал няма никакво име – експерти казаха това, специалисти казаха онова, е пълна манипулация. И това се прави с някаква цел. Но хората четат и се повлияват и от такъв тип реакции. Моят съвет е, ако се чете нещо и то няма автор, и то не всеки автор, просто да не се чете. Това е фейк, това е глупост, това е манипулация.

И аз бих добавил – и позоваване на източниците на информация – т. е. дали авторът цитира коректно фактите, когато изказва някакво мнение.

Да, и дали е специалист, дали е инфекционист, дали е хирург или неврохирург. В тази ситуация се слушат инфекционисти и епидемиолози. Инфекционист беше една специалност, която беше полузабравена в т. нар. здравна реформа.
А сега се оказа, че са номер едно заедно с пулмолозите. Но това е една друга болна тема – за управлението на здравеопазването.

А вие за запазването ли сте на тези мерки или за постепенното им разхлабване от началото на следващия месец?

Рано е да се разхлабят. Това, което постоянно се повтаря и постоянно се забравя е, че 70% от хората трябва да се срещнат с вируса. Един процент от тях – около 20 – 30% ще бъдат преболедували като мен, друг процент, много по-малък, ще имат антитела, ще са се срещнали с вируса, но няма да са имали никаква клиника, няма да са почувствали нищо, но са изградили имунитет. Техният имунитет се е справил блестящо. Познавам такива хора около мен, контактни, които имат антитела и нищо не са усетили. Има една група от тези 70%, които нито антитела имат, нищо не са изкарали и нищо няма да изкарат от този вирус, защото клетъчният имунитет, които е по-важен при вируса, им е добър, реагира. Искам да обърна внимание на този въпрос, тъй като всички сме се вторачили в тези прословути антитела. Това не е водещо за защита от заболяване, причинено от вируси. Водещ е клетъчният имунитет, който е вроден, който може да реагира по неспецифичен начин и антитела не му трябват. Просто има клетка, която вижда нещо чуждо в организма и унищожава клетката – дали ще е ракова, дали ще е паразит, дали ще е вирус, това са групите, за които отговаря клетъчния имунитет. И остават 30%, които не са срещнали вируса, не попадат в тези три групи, но понеже другите 70 % вече не могат да предадат инфекцията, тя започва да стихва – това е т. нар. стаден или колективен имунитет. Но общо взето 70% трябва да се срещнат с вируса, няма изход.

Или да бъдат ваксинирани?

Да, или да бъдат ваксинирани. Това е, няма друг начин. Кой каквото ще да говори, това е начинът – ваксина, или преболедуване, или силен имунитет. Лапнал си вируса, нищо не си развил и си се справил блестящо, но хората с такъв имунитет са доста голямо малцинство.

А вие какво бихте посъветвали хората – да се ваксинират ли, кога да го направят, с коя ваксина?

Ваксината е това, което човечеството е измислило до този момент срещу епидемиите. Няма друго измислено. Ваксината е средството, което може да овладее всяка епидемия. Целият свят е засегнат и няма друго средство. Единият вариант е всички да се разболеят и който оцелее – оцелее – естествения подбор по Дарвин. Другият начин е цивилизацията – медицината във всяка криза, във всяка война, във всяко бедствие, което възниква в света дръпва напред и това е доказано. След всяка война хирурзите стават по-добри и по-добри. Трагично е да го чуеш, но е факт. Епидемиолозите също стават по-добри. От коремен тиф в Първата световна война умират повече войници, лежащи в окопа, отколкото от куршумите и бомбите на противника. Епидемията е страшен бич. Нищо ново под Слънцето. Новото са електронните медии, интернет и глобалният свят. Просто от Китай вирусът дойде за 3 месеца. Това преди 100 години не можеше да се случи. Щеше да си остане в Китай, щеше да си остане в друга държава. Сега се разнася в целия свят.

Да говорим за ваксинацията по-конкретно. Знаем, че хората са разделени в 5 групи, ваксинацията ще премине на 5 фази. Първата са медицинските работници, втората са социалните работници и настанените в социалните домове, педагогическия персонал, в третата фаза са различни чиновници, които работят с хора, администрация, ВиК, електроснабдяване, в в четвъртата са възрастните хора с хронични заболявания и чак в петата фаза стигаме до масова имунизация.

Не може всички да се ваксинират наведнъж. Това е факт. Така че това, което е направено, е някаква стратификация – слоеве, групи, които да бъдат първи, втори, трети. Първи са групите, които се борят пряко с инфекцията – т. нар. първа линия, и, които още не са преболедували. Понеже тези, които са преболедували и имат антитела, няма смисъл да се ваксинират. Те могат да си направи реваксина след един месец, след една година, когато му намалеят антителата. Безсмислено е. Ваксината отива нахалост, няма смисъл. Да не говорим, че може да прояви и някакво странично действие, защото антителата са в кръвта и ние му вкарваме антиген. Не знаем още какви са реакциите. Принципът е, че ваксина се прави на здрав човек, на клинично здрав човек. Ако е хронично болен – в момента трябва да не е с температура, да не е с вируси, да не е обострен. А той, като е изкарал скоро този вирус, все пак попада малко в една група, рековалесцентна защото запазва антителата. Анителата, които се запазват дълго време полуживота е 21 дена, т. е може да се очаква третия четвъртия месец той вече да няма антитела и тогава се налага реваксинация, но такива като мен, които имат 8 месеца антитела. А лекарите и медицинският персонал, които са преболедували и след това продължават да се срещат с други пациенти, които носят вируса, си правят своеобразна реваксинация с пациентите. След контакт имунната система отново се напряга, минат 2 – 3 месеца, като утихнат нещата, пак се срещаш с пациенти, който носи вируса, пак имунната система се напряга.

Как бихте коментирали факта, че едва 30% от медицинските работници са изявили желание да се ваксинират?

Това е интересен въпрос от психологическа гледна точка. Според мен тези колеги медицински работници грешат дълбоко, повлияни са от истерията и медиите. Отново се връщам на епидемиологията като наука. Срещата с въздушно-капковата инфекция е неизбежна. А ако се надяваш, че досега не си я срещнал и няма да я срещнеш, е груба грешка.
Продължава на стр. 7

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close