ИНТЕРВЮПарламентарни избори '2021

България, Смолян и регионалното развитие в европейски контекст

Интервю с доц. Христо Беров - кандидат за народен представител от "БСП за България" в Смолянския избирателен район

Христо Беров роден на 13.03.1978 г. в гр. Смолян. Доцент по съвременна балканска история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на три монографии – 2025 – Сърбия в ЕС: мисия (не)възможна. Ускорена интеграция на Сърбия в ЕС до 2025 г. Отражение в регионален аспект, включително върху българските национални интереси в региона, Дипломатически институт към МВнР, 2021; „Балканските японци“. Социално-икономически профили на модернизацията и индустриализацията по примера на Сърбия и България (1878–1912 г.), „Когато гръм удари…” (Балкански политики за възстановяване в ситуация на глобална икономическа криза, средата на XIX в. – средата на XX в.), Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София 2019) – и поредица научни статии и студии посветени на балканската проблематика.

Идва края на предизборната кампания. Има ли нещо, което така и не се чу в тази кампания?

По мое мнение не се чу отчет за това как е подобрен регионалния облик на Смолянска област в европейски контекст. Иначе казано как за тези 4 години, да не се връщаме по-назад, регионът на Средните Родопи с помощта на управляващите се е възползвал и е бил подкрепен за постигането на по-плътна интеграция в рамките на ЕС. Това означава ясни и точни отчети за това какви точно проекти и програми по различните европейски програми и инициативи са реализирани в района, какъв е процентът на привлечени средства, съпоставен с националния такъв и съотнесен към бюджетите на общините, какви точно местни политики и инициативи са подкрепени, как е подпомогнат местния бизнес, колко старт-ъпи, колко микро, малки, средни предприятия са получили подкрепа и достъп до подобни програми? И как това се осъществило (ако се е осъществило) с подкрепата на управляващите. В крайна сметка България и област Смолян е част от ЕС вече 14-та година, завършва втори цялостен програмен период с достъп до средства от ЕС и при наличието на ясна, целенасочена, добре осмислена и формулирана политика на ниво регион резултатите би трябвало да са налице и лесно да се покажат. Преглеждайки предизборните изявления и отчетите впечатлението е по-скоро за липса на кохерентен подход и ясни цели.

На какво според Вас се дължи подобна липса на единен подход и последователност?

Обяснението може да бъде търсено в няколко посоки, но аз ще се задоволя да посоча само три, до голяма степен взаимно свързани. На първо място това е системния проблем, който управляващите имат по отношение на средствата по различни програми и инициативи на ЕС. Става дума за схващането, че тези средства или по-скоро тяхното усвояване, е самоцел. Това е дълбоко погрешен подход, който от една страна изкривява изначалната идея на подобен род финансово подпомагане, а именно да допълва, подпомага и надгражда националните политики и приоритетно зададени цели.

От друга страна този подход доведе до трайно насаждане на негативно отношение към тези финансови механизми, натоварващи „усвояването“ с негативните конотации, отнасящи го към кражба, измама и т. н. Това е твърде тревожна тенденция, която подкопава положителния ефект и смисъл от присъединяването на България към ЕС и създава хранителна среда за подхранване на евроскептицизма в страната. Ако отнесем тези негативни тенденции към чисто регионалните аспекти, наблюдаваме същите отрицателни явление. Вместо да се търси реализиране на последователна политика, подпомагана от възможностите за съфинансиране, дофинансиране или достъпа до безвъзмездно предоставяне на средства, усещането е, че се действа на парче и без ясна идея какво се цели.

Третата посока дава храна за размисъл по-отношение управленския капацитет. Ако възможностите, предоставяни от достъпа до различни програми и инициативи в рамките на ЕС се пропускат, или пропиляват по такъв начин, то това се дължи или на незаинтересованост, или на липса на кадрови потенциал и капацитет, който да формулира и реализира подобни дългосрочни политики, или на отсъствие на единомислие между местна и централна власт. Тези възможни обяснения определено будят тревога, защото дори едно от тях да е вярно, а усещането е по-скоро за едновременно действие и на трите, означава сериозен дефицит на умения и е индикация за управленска немощ. Резултатите за съжаление са крайно негативни за Смолянска област. Като че ли единственият „позитив“, който реално е усетен, е възможността за работа извън границите на България, т. е. едно съвременно гурбетчийство. А това е пагубно за района и демографската характеристика го доказва.

Как могат да се преодолеят описаните от Вас негативни тенденции?

Отговорът не е труден. Първо с ясно формулирана средносрочна и дългосрочна програма, насочена към подпомагане на региона, включително с възможностите на средствата, достъпни през различни европейски програми и инициативи. Такива програми има предвидени и разработени в програмата на БСП – програма „Родопи“ и целенасочена програма за развитие на алтернативното земеделие в полупланинските и планинските райони. Допълнение със средства по европрограми, които да надграждат, а не да заместват националните политики, перспективите са повече от добри.

На следващо място с ефективна и ефикасна съвместна работа от най-ниските нива на местната власт до най-високото ниво на централното управление. Този елемент е изключително важен, защото виждаме какво се получава при неговата липса, въпреки 10-12-годишната пълна доминация на една партийна структура.

Последният важен момент е подборът на квалифицирани и компетентни кадри с водещ мотив качество, а не партийна афилиация. По този начин ще се използва наличния в района човешки потенциал, а и ще се даде ясен знак по отношение реализацията на млади и добре образовани, можещи родопчани в рамките на родните места, а не извън областта и дори извън България. Единственото условие всичко това да се случи е водещ мотив да бъде мисълта за хората, а не за конкретен кръг приятели или фирми. Малко повече мисъл за общността, за да живее по-добре и отделния човек.

КУПУВАНЕТО И ПРОДАВАНЕТО НА ГЛАСОВЕ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close