ИНТЕРВЮНОВИНИ

Апелативният прокурор на Пловдив Тодор Деянов: Хубаво е съдиите да стават прокурори, за да се научат да ценят труда на прокурорите

Г-н Деянов, различно ли е чувството да сте апелативен прокурор, и то на втората по големина апелативна прокуратура в страната?
Че е различно, различно е, но не съвсем. Прокурорската работа е такава – независимо от нивото, дали ще е на районно, окръжно, апелативно или най-високото – ВКП. Работата си е работа. Вярно е, че естеството на апелативно ниво е много по-различно. Липсва непосредственият контакт с разследващи полицаи, с престъпленията, които се разследват. Апелативната инстанция винаги е въззивна, независимо дали касае съд или прокуратура. Нещата опират повече до контролно-ревизионна дейност, работата е съсредоточена повече в административно-организационен аспект, отколкото по същество.

Липсва ли ви тръпката от разследването?
Как да кажа, тази тръпка си е съпроводена и с не дотам приятни моменти, защото напрежението е голямо, нещата се случват бързо. Не винаги, но когато говорим за криминални престъпления динамиката е доста голяма. При икономическите престъпления факторът време не е толкова решаващ, но това си е престъпност със своята специфика.

Как ви приеха в Пловдив, все пак идвате от малък град като Смолян?
Не мога да се оплача от някакво негативно отношение на колегите към мен. Да кажа, че има известна резервираност, но тя е нормална и разбираема. С течение на времето се надявам, когато се опознаем и поработим повече време заедно, да има по-голяма степен на доверие и непредубеденост. Мисля че колегите се отнасят нормално с мен, както и аз с тях. Ще има известен опознавателен период. За мен той тече и не е приключил в никакъв случай. Трябва да мине известен период от време – месеци, може би година. Времето ще покаже.

Сега, от позицията на по-висока длъжност, как ще охарактеризирате работата на Окръжна прокуратура – Смолян. Как стои тя в сравнение с останалите от Апелативен район Пловдив, където влизат още Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Кърджали, Хасково?
Всяка окръжна прокуратура има своите специфики. Те се предопределят от криминогенната обстановка. Има си престъпления, които са характерни за всички, но има и такива, които са специфични. На този етап все още не мога да отговоря категорично. Имам впечатление от работата на другите окръжни прокуратури, но те са повърхностни. Примерно вчера (вторник – б.а.) ходих на обиколка с главния прокурор в Окръжните прокуратури в Хасково и Кърджали. Това са двете прокуратури, които съм посетил досега. Но от това, което виждам и ми минава на доклад, бих казал, че Окръжна прокуратура Смолян стои много добре, макар и с малък състав и с най-ниска натовареност и сравнително по-лека престъпност. Естествено има какво да се желае, могат да се постигнат и по-добри резултати, но с този наличен състав и при тази обстановка резултатите са напълно приемливи и добри.

Какво успяхте и какво не успяхте да направите като неин ръководител?
Не върви да давам оценка на собствената си работа. Но все пак заварих Окръжна прокуратура – Смолян със сериозен кадрови проблем. Районна прокуратура – Смолян с още по-сериозен, но той се разви малко по-късно във времето. Щатовете в Окръжна прокуратура впоследствие бяха заети, показателите по отношение на върнати дела и оправдателни присъди по мое виждане за тези години бяха добри, направихме усилия в тази насока. Естествено, това не са единствените показатели, по които се оценява работата, но са едни от най-важните. По мое виждане подобрих комуникацията с полицията, което се оказа много важно и решаващо за съвместната ни дейност. Създадох необходимата организация, за да могат колегите да работят нормално. Ред, дисциплина, контрол – всичко това мисля, че се получи. Не успях по отношение на това да имаме значими резултати по така наречените общественозначими дела. Говоря за престъпления по служба, икономически престъпления. Има какво да се желае, но нека да оставя и на следващото ръководство да поработи по този въпрос. Тази тема е щекотлива – от една страна компетентността ни по отношение на кметовете беше иззета, отиде в Специализирания съд, но и да не беше иззета, резултатите пак не вярвам, че щяха да бъдат кой знае какви. Както каза и главният прокурор – България може би е страната с най-високи изисквания по отношение доказаността на обвинението. Не че не трябва да бъдат доказани, но имам чувството, че съдът отива в крайности.

Сега говорите от другата страна, така ли беше, когато бяхте съдия допреди няколко години?
Гледната точка се променя. Веднъж казах на съдиите от Окръжния съд, че е хубаво от време навреме съдиите да стават прокурори, за да се научат да ценят и уважават труда на прокурорите. Много е лесно да искаш всичко да ти бъде доказано от а до я, но не винаги това е възможно. Знаем, че присъдата не може да почива на предположения, презумпцията за невинност ни е известна, но трябва да се проявява и разбиране към обвинението.

Кои са слабостите, които дават негативно отражение на държавното обвинение?
Задавате ми много генерални въпроси… Според мен това негативно отношение към прокуратурата идва от насаждането от доста време на обществото мнение от определени среди, че прокуратурата не работи ефективно, че работи некачествено. Който не се е занимавал с прокурорска работа, той не знае за какво става въпрос. Много е лесно да се дават оценки и съвети отстрани. А и този кодекс, по който работим, е толкова формален. В него има процедури които са лишени от логика и разум.

Още в първите дни след започване на работа в Пловдив казахте, че не трябва да има недосегаеми. Как ще го постигнете това?
Аз съм убеден, че не трябва да има недосегаеми. Това ще се постигне с еднакво прилагане на закона. Ще настоявам точно за това – да няма хора, които да си въобразяват, че законът не важи за тях. Но ще видим, времето ще покаже.

Появиха ли се такива, които се опитват да пускат връзки към вас?
Такива винаги е имало и винаги ще има. Досега съм се опазил и ще се опазя и занапред. Никога не са ми били необходими нерегламентирани контакти, не съм бил почитател на такива и не съм толерирал и колеги, които си позволяват подобно нещо.

Какви са основните ви приоритети като ръководител на Апелативна прокуратура и различават ли се те от това, което сте имали за цел досега?
Не бих казал, че има съществена разлика. Бързина, срочно, качествено и еднакво прилагане на закона спрямо всички.

Направихте ли промени в ръководството или оставихте нещата каквито са били?
Не съм ги оставил, в смисъл, че единият заместник – Божидарка Попова, която заварих, след разговор тя се съгласи и остана като първи заместник. Изготвих предложение до прокурорската колегия на ВСС на мястото на г-н Боев, който се пенсионира на 8 септември, да бъде назначена колежка от Окръжна прокуратура – Пловдив. Съображенията ми са, че тя е работила много години в тази прокуратура, познава добре обстановката. За мен Окръжна прокуратура – Пловдив, е най-важната, без да омаловажавам останалите от апелативната зона.

Advertisement

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Back to top button
Close