Вяра и традиции

500 родопски песни, записани от Алексей Шулговски през 1904 г., са изчезнали безследно

Внучката на първия изследовател на родопското творчество 30 години събира данни за живота на дядо си

За живота на Алексей Шулговски в Родопите се знае малко. Факт е обаче, че украинецът е първият изследовател на родопската музика и е успял да запише с фонограф на восъчни цилиндри около 500 народни песни.

Абонамент за видео канала на "Отзвук" в Youtube. Безплатно е! Очакват ви над 100 видеа!

Шулговски е музикален деец, учител по пеене, събирач на песни. Роден е в Украйна в семейство на благородници. Поканен е в България като музикален деец и учител по музика след Освобождението. С издирване на парченца от живота му се е заела внучката Бригита Шулговски – Монхамър, която близо 30 години нарежда пъзела на дядо си. Липсващите парчета са годините прекарани в Смолян и Чепеларе. Преди около 20 дни Бригита пристига в Родопите по стъпките на Алексей Шулговски . Заедно с нея са Нина Грънчарова, която е доктор на биологичните науки, любител етнограф и от 10 години обикаля из родопските села със съпруга си Георг Шубер – етнограф и специалист по унгарски гайдарски фолклор и майстор на каба-гайда. Георг е участвал 7-8 пъти в надпяването на събора в Гела.

„За съжаление нямаме връзка с Родопите, но сърцата ни са тук и в планината прекарваме всяко свободно време“, казва д-р Грънчарова. Тя е предложила на Бригита да организират пътуването в нашия край.

Внучката на Алексей Шулговски с приятелите си д-р Грънчарова, съпругът й Георг Шубер и Андрей Печилков

Внучката си е поставила за цел да открие безследно изчезналите цилиндри, на които са записани родопските песни, както и нотирани тетрадки, изписани от дядо й. Била е в България много пъти. За първи път обаче е в Родопите, където ще продължи издирването на следите от живота на Шулговски.

Алексей Шулговски пристига в България през 1884 г. със задачата да основава многогласни хорове и оркестри. Почти навсякъде, където е бил, е създал хор или оркестър. В България е работил повече от 40 години. Оженил се във Враца за своя хористка. Резултат от брака е бащата на Бригита, който пък се жени за шведка и известно време живее в Швеция. Умира 1926 г. в София.

Той е първият събирач на родопски песни. Бил е много преди времето си и е създал първите записи в Родопите. Носел е навсякъде със себе си единственият за времето звукозаписен уред – фонограф. Бригита и приятелите й д-р Грънчарова и Георг Шубер, се свързват в Смолян и с историка Андрей Печилков, който е изследвал делото и живота на дядо й.

По данни на Печилков Алексей Шулговски пристигнал в Чепеларе на 1 септември 1904 г. като учител. След четири месеца е пенсиониран, но остава да работи като волнонаемен учител. Занимавал се е с родопските народни песни около две и половина години. Особен интерес проявявал към местните българо-мохамедански песни. През 1906 г. той съобщил на Настоятелството на Българското книжовно дружество, че след проучване е намерил „следа на старо-българското пеене у помаците, които са запазили и до сега народната песен биз никакво вънкашно влияние било гръцко или турско“. На фонографа е записал песни с восъчни цилиндри от село Богутево, Зорница, Забърдо, Дряново, Павелско, Влахово, Пашмакли, Девин и др.

Бригита Шулговски: Дядо ми е открил връзката между старобългарското черковно-славянско пеене с фолклорът на българомохамеданите в Родопите

Бригита Шулговски

Г-жо Шулговски, за първи път ли сте в Родопите?
Да, за първи път съм в Родопите. Планината е прекрасна. Свързах се през април с Нина и Георг и те ми помогнаха много. През последните 30 години съм обиколила цяла България. Била съм в архиви, музеи, библиотеки, училища във всичките около 15 града, където е работил дядо ми. Намерила съм много материали за учителската му дейност във Велико Търново, Шумен, Разград, Русе, Враца, Пазарджик, Пловдив, София, Асеновград и др. градове. Сред тях са и неговите партитури като хоров диригент. Единственото, което съм открила от живота му в Родопите са 60 страници нотни тетрадки от работата му в Родопите, открити в Института за изследване на изкуствата в София. Посетихме местата, където е живял Шулговски, бяхме в Чепеларе, в Държавния архив в Смолян, в библиотеката и така се свързахме с г-н Андрей Печилков, който е изследвал живота му.

Има ли резултат от експедицията ви?
Основно животът на дядо ми е минал в Северна България. Но по някаква причина се е влюбил най-много в родопския фолклор, особено във фолклора на българо-мохамеданите. Събирал е песни от Чепеларе до Девин. Вчера ( 17 юли – ба.а) открихме, че уволнен от училището в Чепеларе по политически причини, заради приятелските си отношения с Васил Дечев, който е бил директор на училището, кмет на града, краевед. Двамата били учители по едно и също време и техни колеги от партията на Радославов са ги нарочили за врагове. Стою Шишков е бил извикан спешно в министерството да дава обяснения на Иван Шишманов. За времето си е бил много напредничав човек. Имал е теория, върху която работил като научен изследовател, и това е за връзката между старобългарското черковно-славянско пеене с фолклорът на българомохамеданите в Родопите, които са запазили първичния родопски фолклор. И той е открил пряка връзка с черковното пеене. На свои разноски е финансирал няколко пътувания до Киев да събира материали, написал е монография. Трудът му не е приет от тогавашната Академия на науките. Редакторът е заявил, че не може да се гарантира истинността на събраните материали. И този труд е изчезнал.
В Родопите намерихме много материали за живота му и дейността му. Тази една седмица тук в планината ми се подреди пъзела и последните житейски парченца намериха своето място. Много съм доволна от това, което успяхме да разберем както в Смолян, така и в Чепеларе. В библиографията на Стою Шишков се откриха невероятни неща. Българският книжовник е публикувал и около 20 от събраните от дядо ми песни. В библиографията има и писмо до проф. Иван Шишманов, в което пише, че има един учител в Чепеларе, наскоро пенсиониран, който след двугодишно щурене из помашките колиби в чепеларско е събрал 500 песни на фонограф и на ноти и текстове. Стою Шишков казва, че ако Шулговски продаде всичко това, ще бъде голям удар по честа на България и моли министъра да се направи нещо и записите да останат в Родината. Накрая намерих и книгата на г-н Печилков „Българо-руски и българо-сръбски отношения в Средните Родопи“ (факти, имена, събития), в която има четири страници за дядо ми, и е написано семейството, в което е живял в Чепеларе. Отидохме там, намерихме останките от къщата. Живял е при Ружа и Костадин Учикови. Показаха ни къде най-вероятно е била старата къща преди 110 години. Много интересни факти има и в книгата на г-н Печилков, който е написал за децата на семейство Учикови, как те са възприели фонографа: „Руснакът ходел по дворовете на съседите из Сивсковската махала, разнасял кутия с фуния и карал стари хора и жени да пеят пред фунията, а после същата, изпята от тях песен, се разнасяла от фонографа с гласа на певеца, като че той пак пеел“. За хората апаратът е било едно чудо и децата са запомнили дядо ми като руснакът с фунията.

Надявате ли се да откриете още следи от живота му?
Най-важното, на което се надявам, е да се открие апаратът и цилиндрите, на които е записвал песните. За фонографът се знае, че е дарен от баща й на Музея към Институтът по музика в БАН, приема го доц. Иван Качулев. И от тогава апаратът изчезва безследно, а с него и всичките 500 цилиндъра със звучаща родопска музика. Мечтата ми е да намеря цилиндрите, фонографа и страниците с текстове и ноти. Затова искам да отправя и призив към хора, които четат и интересуват да се помогне и намерят тези материали, които сигурно събират някъде прах.

Ще се върнете ли отново в Родопите?
Да, ще се върна непременно. В Родопите има страхотни хора. Моята внучка Мария, която е на 23 години учи етномузикология в Санкт Петербург и е поела по стъпките на прадядо си. Имаме намерение догодина заедно да повторим тази експедиция.

Елена Павлова

Advertisement
Back to top button
Close
Close
Close