„Супер приятели имам, винаги ми помагат с каквото могат”, бяха първите думи на Никола, когато пристигна на стадиона, където се провеждаше благотворителния турнир. През цялото време около него стояха приятелите му. „Те са ми като ангели-пазители”, казва той. В същото време младежите в един глас заявяват – взаимно си помагаме. Дори и в количка Никола редовно напътства по-малките, а и връстниците си, как да карат правилно колело, как да управляват скейт, да правят паркур.
„Има огромен опит като спортист и винаги ни помага със съвети как се прави дадено нещо”, споделя младеж. Никола дори има опит и в ремонти на телефони. „Не мога с много, но опитвам да съм им от помощ“, мъдро казва младият мъж.
„Никола е изключително силен човек и изключително добър приятел. Специално на мен ми е помагал ужасно много. Той е много сърдечен човек и винаги дава много от себе си. Когато съм имал трудни моменти, ме е подкрепял изключително много. Винаги ме е подкрепял”, с огромна признателност казва Антон Георгиев.
Никола не стои в къщи, обича да е навън. В момента е ученик в в 12 клас. Предстои му дипломиране в Професионалната гимназия по техника и технологии. Учи специалност „Компютърна техника и технологии“. Ходи на училище, и то с количката. Сутрин и когато е лошо времето, баща му го кара с кола. Но когато е хубаво – пали своя „автомобил“ и тръгва по смолянските улици. Количката, която управлява, е направена специално за него. Има и лампичка, като фар, за да се вижда отдалеч от останалите превозни средства.
„Двигателят е в колелото отпред. А тук отгоре е батерията, която е свързана с жички, за да се регулира колко газ да се дава и да не развива 200 км/час. Малки неща мога да отремонтирам. По наклон надолу може много, а на прав път около 40 км/час. Никола е пробвал по наклон и не е останал много очарован. „Беше мокро, подхлъзна ме“, с усмивка каза той.
„Първоначално учих в Гимназията по икономика. Мислех, че специалността ми ще е свързана повече с компютрите, но не беше много компютърджийска и затова смених училището. Обичам компютрите – да разглобявам и да сглобявам. Компютрите са ми хоби, харесва ми да го правя, помагам на приятелите в училище. Помагам и на мой приятел в сервиз за ремонт на телефони”, допълва Никола Хъмчев.
Дванайсетокласникът е роден в Благоевград, когато родителите му Лина и Венцислав завършвали образованието си в Югозападния университет. И така първите три години от живота на Никола са преминали в този град.
Сега, от позицията на човек, натрупал немалък житейски опит, Никола призовава връстниците си: „Човек трябва да има силна воля, да не се предава, когато е трудно, защото ако всичко е лесно в живота, няма да има смисъл да го живееш.“
ДАРИТЕЛСКА СМЕТКА:
Имена: Никола Венциславов Хъмчев
IBAN: BG25 UNCR 7000 1525 1097 65
