100 години от рождението на Апостол Кисьов – фолклорист, основател на ансамбъл „Родопа“ и оркестър „100 каба гайди“
На 18 ноември се навършиха сто години от рождението на Апостол Кисьов – „апостолът“ на родопския фолклор!
Роден е през 1924 г. в село Стойките, завършва началното училище в родното си село (1938-1944). Пътят му преминава през Духовната семинария в Пловдив, Школата за запасни офицери в София, където ръководи войнишки хор и обучава музиканти (1944–1947), учител в с. Стойките (1947–1950), ръководител на фолклорен ансамбъл към читалище „Пробуда“ – Стойките с 400 участници (1951–1954), завеждащ „Художествена самодейност“ в Околийски народен съвет – Девин; основава и ръководи първата в страната Детска музикална школа за народни инструменти (1954–1960); основава и организира Държавен ансамбъл „Родопа“ (1960–1969); специалист по музикален фолклор и специалист-методист към Окръжен съвет за култура – Смолян (1969–1987); сформира детски оркестър и пионерски хор, както и Детско-юношеския фолклорен ансамбъл.
През 1961 г. Апостол Кисьов основава и ръководи повече от четвърт век уникалния оркестър „Сто каба гайди”, възражда каба гайдата като емблема на Родопа планина и България.
Първата изявява на единствения по рода си състав е на събора-надпяване „Рожен 61”. Тогава наричат този състав „чудото на Рожен”. Той става популярен в цялата страна, участва в много окръжни и национални културни мероприятия. През 1969-1970 г. Апостол Кисьов организира масово обучение на млади гайдари в окръга, където са сформирани над 20 кръжока. През 1970 г. се сформира и детски оркестър „Сто каба гайди”, който осъществява първата си изява на Националния празник на детската книга и изкуства за деца, честван в Смолян. 180 млади гайдари свирят по ноти танцова сюита, а сборен танцов състав, под ръководството на хореографа Васил Симеонов, танцува. Апостол Кисьов е и един от основателите на ансамбъл „Родопа“, заедно с Никола Кенов и Атанас Капитанов.
През 1990 г. Кисьов лично предава в Държавен архив – Смолян своите документи за периода от 1920 до 2015 г., в т. ч. биографични, документи от служебната му дейност, кореспонденция, снимки, фотофилми, магнетофонни ролки и др.
В автобиография от 2 юли 1954 г., Кисьов разказва за цялото си семейство, за преживените трудни години, като сирак в Духовната семинария в Пловдив, за военната служба в Бреговата артилерия в гр. Бургас, за трудовия си път. Биографията, написана през ян. 1990 г., отразява разностранната му творческа дейност като създател, ръководител и диригент на Ансамбъл „Родопа“ (1960-1969), оркестър „Сто каба гайди“ (от 1961 г. в продължение на повече от 25 години), детските школи (1968-1969), художествен ръководител на народни хорове, специалист по музикален фолклор в Окръжен народен съвет – Смолян (1969) и Председател на Окръжния център за художествена самодейност. На 10 авг. 1951 г. Апостол Кисьов завършва с отличен курс за ръководители на музикална самодейност към Окръжен народен съвет – Пловдив, което е видно от запазеното удостоверение.
Съхранени са също военно-отчетната му книжка, като офицер от запаса, членски книжки и карти от Съюза на музикалните дейци в България, от Професионалните съюзи в България, Доброволната организация за съдействие на отбраната, Централния кооперативен съюз, Съюза на българските автомобилисти, Ловно-рибарския съюз, Клуба на дейците на културата – Смолян и др. Към биографичните документи са отнесени множество орденски книжки, удостоверения, дипломи и др., свидетелстващи получените високи държавни отличия и награди за изключителната му дейност и по случай юбилеи. Апостол Кисьов е носител на орден „Кирил и Методий“ – I степен, получен на 23 май 1967 г., на юбилеен медал 25 години народна власт на Президиума на Народното събрание, златни медали и значки „За културна дейност в Народната армия“, грамоти за заслуги към честването на 1300 годишнината от създаването на Българската държава, от републикански фестивали и национални събори в Копривщица и др.
В есе, посветено на 60-годишнината на Апостол Кисьов през 1984 г., Димитър Малашинов определя значимостта на неговата общественополезна и активна културно-творческа работа като
„културен подвиг“.
Документите от служебната дейност на видния фолклорист, представят нелекия труд, свързан със сериозна организационна, методическа и творческа дейност в широките мащаби на целия окръг, обхващайки стотици изпълнители и организация на всички съпътстващи процеси.
Апостол Кисьов предава безценна семейна реликва – ръкописна тетрадка с текстове на народни песни, записани от Апостол Кисьов – дядо. Тя е в малък формат, с 82 листа, изписани с мастило през около 1920 г. Започва с четиридесет хороводни песни, следват песни за „седение“ – сто тридесет и три на брой или общо сто седемдесет и три, класифицирани и с номерация. На някои от текстовете е отбелязано име – вероятно на източника на текста, броя на повторенията на припевите, тоналност, а Апостол Кисьов – внук е написал нотите на някои от песните. Документът представлява сборник на песни от региона и е изключителна ценност, както за фолклористите, така и за историци, етнографи и др. изследователи.
Съхранени са писма от Апостол Кисьов и до него от музиканти, свързани с дейността му като диригент в Ансамбъл „Родопа“, за намиране на добри музиканти, изпълнители на различни инструменти, организиране на прослушвания и др. Кореспондира с кавалджии, гъдулари, гайдари и др. от цялата страна, осигурява им квартири в Смолян, съдейства за настаняването на семействата им. Организираните конкурси и прослушвания са обявявани по радио „Хоризонт“ и се явяват кандидати от цялата страна. Запазен е списък на 30 души от Родопския народен ансамбъл при Окръжен народен съвет – Смолян, който пътува за изнасяне на концерти в Триград, Тешел, Борино, Доспат и Барутин през март 1961 г., с ръководители Никола Кенов и Апостол Кисьов, и солисти: Димитър Петковски, Димитър Гривнин, Никола Ружинов, Бойка Присадова, Валя Балканска, Димитрия Седянкова, Добрина Мурджева, Елена Грибачева, Василка Гирзилова и др. Десетилетия се изпълняват постановки и инструментални пиеси, записани, обработени и оркестрирани от Апостол Кисьов, чиито партитури и сценарии са част от фонда.
Забележителни със своите мащаби, организация и постижения са детските музикални школи в Смолянски окръг, създадени и ръководени от Кисьов, които са без свой аналог в страната. Създадени са през 1980 г. в резултат на приета Програма от Окръжния комитет на БКП за фолклора и развитие на младите таланти по отношение запазването и разширяването на гайдарското изкуство. Окръжен народен съвет – Смолян създава фонд „Гайдарско изкуство“, от който се финансират ушиването на костюми, изработката на инструменти, транспорт на децата-гайдари от детските школи в целия окръг за участие в общи репетиции в Смолян. Освен кръжоци по гайда се създават и такива по кавал, тамбура и гъдулка. В организацията се включват общини, читалища, пионерски домове, училища за намиране на най-подходящите помещения за обучение и репетиции. Издирени са 34 опитни и квалифицирани ръководители, с музикално образование, а за гайдарските школи са осигурени опитни гайдари – практици. В резултат на всеобщите усилия в края на 1980 г. функционират 56 кръжока с 870 участници, от които 460 са гайдари, с бюджет за 1983 г. в размер на 28 000 лв. Репетициите се провеждат в отделните кръжоци по утвърдена програма и при стриктно водене на дневници за посещаемост, периодични общи репетиции и при постоянни обиколки на главния художествен ръководител Кисьов. От напредналите млади изпълнители до края на 1980 г. има сформирани народни оркестри, които вземат участие във всички тържества и празници в Девин, Настан, Грохотно, Гьоврен, Соколовци, Смилян, Смолян, Чепеларе, Нареченски бани и др. На 25 септ. 1980 г. децата-гайдари от окръжния оркестър „Сто каба гайди“, състоящ се от 97 души, участва в тържествен концерт, посветен на Международната детска асамблея „Знаме на мира“ – София. През 1981 г. откриват новия пионерски дом в Смолян, участват на съборите на Рожен и Копривщица, Орфеевите празници и много други. По модела, създаден от Апостол Кисьов функционират и днес школите по гайда в Смолянски регион, като разликата е във финансирането, тъй като държавното участие вече е съвсем минимално. Костюмите, ушити тогава, още се ползват в читалища и други институции.
Много богата колекция от снимки е предал Апостол Кисьов, която включва негови портретни и семейни снимки, от участия на гайдарския оркестър и хорове на Роженски събори, заснемане филма „Време разделно“, филм за гайдарския състав и много други. Предадени са лични и други документи на Тодорина Кисьова (втората съпруга на Апостол Кисьов) и други, които допълват семейната история. Съхраняват се грамофонни плочи, магнетофонни ролки и видеофилми от концертни изяви на гайдарския оркестър в страната и чужбина.
Днес по пътя, утъпкан от Апостол Кисьов вървят стотици момчета и момичета, функционират множество гайдарски състави в страната и чужбина. Каба гайдата е символ и запазена марка на Родопа и България. Стоте гайди на Кисьов вече са няколко пъти по сто! В негова чест, с решение на настоятелството на читалище „Христо Ботев – 1871“ – Смолян от 11 май 2015 г., детският гайдарски състав с ръководител Костадин Илчев, носи неговото име.
Архивният фонд „Апостол Николов Кисьов“ е използван при написване историята на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Орфей“ от Никола Симеонов и Зоя Начева, при подготовка на изложба, посветена на 55-годишнината на Ансамбъл „Родопа“, чествана на 15 февр. 2015 г., при подготовката на изложби, посветени на Апостол Кисьов и други. Снимките послужиха на скулптура Ангел Каравланов при изготвяне проекта на паметника, тук в с. Стойките и той бе така добър да предаде своите скици в архива, които станаха част от същия фонд. Събраните документи представляват богат извор за проучване фолклора в Родопския край. Изследователи, специалисти и всички, които проявяват интерес ще намерят обилен материал за находчивите идеи, обичта и неизмеримия труд на един родопчанин – Апостол Кисьов, станал част от историята на родопското гайдарско изкуство.
Бисерка Учикова – Дурева,
главен експерт в Държавен архив – Смолян
